Константин Величков
XII. Сърцето ми сломиха…

Сърцето ми сломиха не вразите

и не теглата, що патих от тях,

но тез, с кои в денят на изпитните

кръст мъченически понесъл бях.

 

На бедствията чашата горчива

до устните си волно аз допрях

и не роптай душа ми горделива

против жестокий жребий, що избрах.

 

Ще бъда твърд. В сърце ми има сила,

коя в бедите повече крепней.

От вас, другари, в своите патила

 

пощада искам. Моят дух слабей,

кога измяната с душа унила

съзра в лица ви грозно да се смей…