Константин Величков
IX. Беснее бурята…

Беснее бурята и в пустий бряг

вълните буйно блъскат се, реват;

на лодките рибарски в нощний мрак

далеч огньовете едва светят.

 

Над бездната, коя под тях реве,

ръката си им, боже, протегни!

Те имат майки, щерки, синове;

при тез, що любят, живи ги върни!

 

Смутен, причаковам ги на брегът

и питам как избягнаха смъртта;

но синовете яки на трудът

 

не мислят вече за опасността

и чакат с нетърпение нощта —

да тръгнат изново в опасен път.