Константин Величков
II. Блести небето…

Блести небето, като че празнува,

изпъстрено с елмазните звезди.

Отникъде ни шум, ни глас се чува:

душата развълнувана трепти.

 

Трепти и чака някакви чудесни

мелодий сладостно да прозвучат

от гласове, от арфи неизвестни,

кои ще чуй земята първи път.

 

Но чака суетно и с жалба свята

обръща се към светлите зари:

тоз трепет, с кой поглеждам в небесата,

 

вам мойта тайна не ли ви откри?

Защо тъй мълком като непозната

ме гледате, о, сяйни ми сестри?