Метаданни
Данни
- Година
- 2002 (Пълни авторски права)
- Форма
- Новела
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 8гласа)
- Вашата оценка:
История
- —Корекция
- —Добавяне
V
В нощта, когато вкусих сълзите на моята Кралица, тя зачена пак. Ала роди чак след три седмици. Никога не беше носила толкова дълго плод в утробата си.
През това време направихме една продължителна обиколка по главните градове на нашата държава. За по-бързо придвижване ни носеха на бегом в паланкин. А и този път тя се пазеше много. Не знам защо го възприех като признак на зрялост, дори остаряване и се натъжих, а нямах основание — този път тялото й не се промени, не й се лепна и грам излишно тегло, само бузите леко се заоблиха, престанаха да са толкова хлътнали, гърдите й се наляха, но запазиха хубавата си форма, която винаги като по чудо се възстановяваше до ден-два след раждане. И някак не ми хрумна, че вероятно децата бяха за първи път необичайно важни за нея.
А държавата ни живееше и укрепваше. Водеха ни понякога пленени чужди царе и царици. За щастие отдавна не се налагаше да ги обезглавявам със собствената си ръка, но оставаше неприятното задължение да присъствам на екзекуцията, която ставаше в Кралската зала и се изпълняваше от най-доверения и опитен наш гвардеец. Половината от населението имаше собствени спални за нежелаещите да делят постелята си с други. Децата растяха. По-старите поколения работници и войници — обикновено онези, които бяха по-посредствени, странно наблюдение, но факт — остаряваха и аз гледах да им измисля начин да се порадват на бързотечните си старини и да напуснат света без мъки…
Не ни заплашваха никакви бедствия — нито природни, нито вътрешни. Нима бе възможен бунт или безредици, докато сме живи с Кралицата?! Нима имахме достойни противници отвъд границите си?!
И както бях зает с тези и други грижи, едва не пропуснах раждането на тези, както се оказа, последни наши преки деца. Иначе Майките продължаваха да дават живот, носейки в себе си семето ми и го предаваха на някои свои дъщери, мои внучки и пак дъщери едновременно…
Този път я болеше и тя се изтощи както първия път, но тогава не страдаше. И пак — не извика, не заплака, но изпохапа устните и пръстите си до кръв.
Бяха само три деца. Едно момче и две момичета. Още щом ги подхванах и ги предадох на бавачките, видях, че гениталиите им са нормално развити.
И още — бебетата имаха тънки прозирни крилца.
Принцът и двете ни принцеси.