Към текста

Метаданни

Данни

Година
???? (Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Набиране
Гергана Стойчева
Източник
Словото

Издание:

К. Величков. Съчинения в пет тома. Подбор и редакция: Илия Тодоров. Български писател, С. 1986

История

  1. —Добавяне (от Словото)

Поклон, долино теб Морачка,

поклон на твоите орли,

поклон на тебе, кръв юначка,

коя прослави тез скали!

 

Два деня бяха се минали

и само страшни лешове

за спомен бяха там остали

от толкоз люти боеве.

 

Едно дете красиво, мило,

без страх сред мъртвите тела,

стоеше жалостно, унило,

самичко до една скала.

 

— Дете, в туй място диво, жално,

де чуй се само страшний глас

на хищни птици, тъй печално

защо стоиш във тоя час?

 

Баща ли плачеш, или братя,

паднали тука в грозен бой?

И паметта им мила, свята

влече те в страшний тоз усой?

 

Ил близък някой твой роднина

ти чул си, че е хванат роб,

и търсиш, давно в таз долина

намериш неговия гроб? —

 

Въз нас очите си издигна

детето и каза с мил глас:

— Беда неносна ме постигна,

но за това не плача аз.

 

Ний можем си видя земята

превърната на прах и гроб,

но нивга няма във борбата

да падне черногорец — роб.

 

Баща ми в Дуга си проправи

през цяла турска орда път

и паметта му ще се слави,

юнак дор има на светът.

 

Паднаха двамата ми братя

юнашки на Морачкий бой,

намериха им тук телата,

покрити с врагове безброй.

 

Но срамно пушките им зеят

сега на голата стена,

ножовете им в прах тъпеят;

ръка ги мъжка не вдигна.

 

А люта още е войната

и Черна гора все е в плам,

всъду се веят знамената:

от нази няма никой там. —

 

Чело наведе тук детето,

сълза в очи му затрептя;

прибави жалостно: „Сърцето

го мерят днес по възрастта.

 

Наследих сам аз тая слава,

но всякъде до днешен ден

ответ горчив ми всеки дава,

че тежка й пушката за мен.“

Край