Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Sleep, Pale Sister, 1993 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Магдалена Куцарова, 2005 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 16гласа)
- Вашата оценка:
История
- —Добавяне
- —Добавяне на анотация (пратена от Yanko173)
42
Като го видях да се измъква от стаята на Марта и да се препъва надолу по стълбите, разбрах, че часът ни е ударил. Той беше захвърлил крехкото си самообладание, ледената презрителна маска на своята почтителност и онова, което бе останало, нямаше нито облик, нито претенции — само глупав писък на измъчена плът и безгранично желание. Черният заснежен вятър го отнесе като удавено дете с огромни учудени очи, в които за миг съзрял някогашната невинност… Никога повече не го видях. Поне не по начина, който вие си представяте.
В онази сутрин не се съмна, но в седем часа Моуз се появи с подути очи, току-що изпълзял от нечие легло, и настоя да ме види. Влезе в стаята, без да чука, с разчорлена коса и кисела физиономия. Изглеждаше уморен и ядосан и аз предположих, че го боли глава, защото се запъти право към брендито и щедро си напълни една чаша.
— О, Моуз — казах небрежно, — изглеждаш отвратително. Наистина трябва повече да се грижиш за себе си, драги.
Той пресуши чашата и се намръщи.
— Добре си осведомена, нали, скъпа ми Фани? — отвърна той. — Един господ знае какво ми сипа снощи в чашата онази уличница. Главата ми се пръска. И на всичкото отгоре се осмели да ми поиска четири гвинеи!
— Снощи каза, че я намираш за очарователна — учтиво му напомних аз.
— Е, това си беше за снощи. Тази сутрин изглеждаше поне на четирийсет!
— Неблагодарник. Пийни си кафе — аз се усмихнах и му сипах. — Всички жени са илюзионистки, нали знаеш?
— Всичките сте вещици — отсече той и взе чашата си. — И на първо място ти, Фани. Така че не се опитвай да ме омайваш, тази сутрин не съм в настроение.
Около половин минута Моуз пи кафе в надуто мълчание, после скочи и удари чашата си в масата толкова силно, че за малко да строши порцелана.
— Какво си намислила? — възнегодува той. — Уморих се да чакам, уморих се да бягам от кредиторите, когато бих могъл да припечеля нещо от цялата история. Кога ти и Ефи ще спрете да си играете и ще се заловите за работа?
— Седни, Моуз — казах спокойно.
— Не искам — дребнаво отсече той. — Може да си мислиш, че съм глупав колкото нея, но не съм. Искам веднага да ми отговориш. Иначе, искаш или не, ще свърша всичко сам и вие с Ефи няма да видите и пени от парите на Честър. Разбра ли?
Аз въздъхнах.
— Виждам, че се налага да ти кажа.