Димитър Бояджиев
Утеха

Смарагди се топят във твоите очи!

Зелената и искрометна влага

на твоя взор, вълнуващ като сага,

в дълбоко-нежна искреност те обличи.

 

Устата ти, макар и трепетна, мълчи,

но ласки съкровени предполага.

Бленувам те, неизразимо драга,

на близката интимност в топлите лъчи.

 

Аз знам, че в пламнали вълни ще гина,

душата ти ще диря плачущ, може би,

в боязън и копнение безгласно…

 

И в теб ще найда вечната чужбина,

но гневен укор няма да те оскърби

в утехата на ложе сладострастно!