Към текста

Метаданни

Данни

Година
???? (Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Набиране
Мартин Митов, Калина Григорова
Източник
Словото

История

  1. —Добавяне (от Словото)

Под жаркото слънце лениво на юг аз се движа.

Изтихо неясните ромони морски ми пеят —

рибарска припявка навярно: за труд и за грижа.

Ветрила и мачти, далеч там, несетно линеят.

 

И ето ме седнал на пясъка лъскав и топъл.

Мирише на алги. Ветрецът приветно ме гали.

На гмурец, изгубен в простора, внезапния вопъл

неволно подсеща за леки и светли печали.

 

И тука, унесен от нежния шум на вълните,

бленувам за погледи сладки, за мислите скрити

в загадъчна някаква вчерашна лека усмивка…

 

Тъмнее просторът. Стихията морно почива,

в отсенки безбройни безкрайната шир се прелива.

Водите свободни ме гледат с тъга и с присмивка.

Край