Димитър Бояджиев
Нощен блян

Ти спиш сега разнежена и мила

в постеля — съблазнителна и властна.

Нервозните ти устни е разкрила

една усмивка лека и прекрасна —

и твойто сладко, мургаво тело

в съня си никому не мисли зло.

 

Кажи, кому насъне се усмихна?

Кажи, защо ръцете си протегна

със толкоз жар и после пак притихна?

Внезапната тъга, която легна

на твоето замислено лице,

позната ли е мен? Кажи, сърце!