Димитър Бояджиев
Боязън

На твоя праг ме среща и провожда

една и съща мисъл безутешна

и горестно сърцето ми пробожда:

ти си така безгрижна и безгрешна…

 

Ти си така безгрешна и безгрижна!

И очарован, аз в боязън гасна:

зад мен стои тревожна, неподвижна

на миналото сянката безстрастна.

 

В лазура на душата твоя млада,

при нежни сънища, о сън отрада,

ти приласкай и мене, безутешен.

 

Клони към заник моя ден безкраен…

И мисля все за тебе с вопъл таен:

„И аз съм чист! Като дете безгрешен!“