Към текста

Метаданни

Данни

Година
???? (Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Набиране
Мартин Митов, Калина Григорова
Източник
Словото

История

  1. —Добавяне (от Словото)

Не дръзват милите уста

милувка да проронят с радост

за нежнопростата мечта

на твоята невинна младост —

 

не дръзват… И безумна скръб

очите ти със мрак загръща;

една сълза кат бисер скъп

всегда им ясни взор заслъща…

 

Обичам те. И нивга веч

не ще те скрия от душа си —

при теб ли съм или далеч.

Орисна мисъл се не гаси.

 

Ала за мене не мислй,

със смут сърце си не отваряй!

До смърт душата ме боли —

и нек боли! А ти — прощавай!

 

О, милостта си запази

за оня, който мълком страда

с душа, с горена от сълзи,

и все копней, и все се нада.

 

Аз много милости убих,

и таз за тебе ще убия…

Страдай — мълчи! Ей смисла лих

на непосилна орисия.

Край