Димитър Бояджиев
Пурпурният запад угасна

Пурпурният запад угасна,

долини, чукари — в мъгли.

В душата си с клетва безгласна

Бог вредом нощ тежка хвърли.

 

В пустиня съм сякаш — такава

безмълвност отвсякъде вей.

Вечерникът само повява

и сухите листе пилей.

 

Как тъжен е техният шопот!

В душата измъчена той

пробужда метежния ропот

на спомени горки безброй…

 

Безмълвен се скитам и чезна,

как чезнат долини, гори —

че сетно сиянье изчезна

и никой не чака зори.