Димитър Бояджиев
Смут непонятен

Смут непонятен се вгнезди в душа му,

не се измива той ни в плач, ни в смях,

не се отеква позив боен тамо,

ни бяга от света той — блед и плах…

 

Ах, низ поле, изгорено от пек,

пустинно, пожълтяло и унило,

се стели неговият път далек.

По него той ще мине своя век

без нищо мило…