Димитър Бояджиев
Едничка радост

На мойта младост пищни тържества —

самотни блянове в сърце унило…

Но аз я не проклинам за това —

че между тях е, ненагледно мило,

най-тъжен блян печалния ти лик,

а пък додето той в сърце сияе,

ще може ли пое едничек миг

за друга радост то да замечтае?

 

В души космати трепетни мечти

не се усмихват, мило! — И отде ли

до мене някога ще долети —

на родний край във тъжните предели —

диханье ароматно на живот,

за който с радост себе да изгоря?…

Престъпник съм… в безмислица-хомот

без полза врат не искам да затворя…

 

И нек на младост пищни тържества

да бъдат блянове в сърце унило.

Не ща да кажа горестни слова —

че в тия блянове нали е, мило,

най-тъжен блян печалния ти лик?

А пък додето той в сърце сияе,

ще може ли поне едничек миг,

за друга радост то да замечтае?