Димитър Бояджиев
Целувки

Излизам от малката стая,

вей сняг и ми смразва лицето,

но тае във сънна омая

и в пламък топи се сърцето.

 

Ах, нек си вилнее, нек стене

бездомният вятър зловещи:

доброто ми либе е мене

стоплило с целувки горещи…