Димитър Бояджиев
Копнеж (по Тютчев)

Поток светлив пътува

край цветни брегове,

а с жад върбата свежда

над него листове

и страстно го поглежда

през знойни часове…

Но той играй, лудува

низ весели цветя

и с присмех я поглежда,

опит от радостта…

А тя все, клета, свежда

в томление листа…