Димитър Бояджиев
Уморен

Уморен низ от беззрачна и зловеща тъмнина се скитам,

посред беди, от хиляди терзания сломен,

и често със тревога и тъга в гърди сами се питам:

дали ще се усмихне нявга щастие и мен?

 

Аз виждам: татък из простора тъмни пламък буен свети

и в кървав зар облени, тамо се борци тълпят,

но ах, напразно в изтъпление простирам си ръцете,

аз роб съм на неволи черни — друг е моят път…