Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Сърцето на Луцифер (39)

39

Д’Агоста последва дрипавата приведена фигура на Пендъргаст, която се затътри към ъгъла на Девето авеню, след което продължи по Литъл Уест Стрийт. Беше девет часът вечерта и откъм река Хъдсън шибаше остър вятър. Старият месарски квартал, сгушен в лабиринт от тесни улички на юг от Челси и на север от Гринидж вилидж, се бе променил през годините, в които Д’Агоста го нямаше. Между месарниците и магазините на едрите доставчици на месо бяха изникнали малки ресторантчета, технологични предприятия и дори бутици. Мястото не изглеждаше особено подходящо за офиса на един експерт по психологическо профилиране.

По средата на пресечката Пендъргаст се спря пред скромен четириетажен магазин, който явно бе виждал и по-добри времена. Прозорците, запречени с метални решетки, бяха помътнели от времето, а горните етажи бяха покрити със сажди. Липсваха всякакви табелки, надписи или каквото и да било, подсказващо съществуването на някаква фирма вътре, с изключение на избелелите букви „Месокомбинат Прайс и син“, издраскани направо върху старата тухлена стена. Под тях имаше огромен вход, очевидно предназначен за камионите за доставка на месо, който бе заключен с ръждясал катинар, а до него се виждаше невзрачна вратичка с ненадписан звънец. Пендъргаст се насочи право към нея и натисна звънеца.

— Да? — незабавно се обади един глас по домофона.

Агентът промърмори нещо неразбрано и след миг някаква електронна ключалка се отвори с щракане. Влязоха в малко, боядисано в бяло антре, празно, ако не се смята миниатюрната камера, прикрепена високо на отсрещната стена. Вратата безшумно се затвори зад тях. Стояха така, срещу камерата, около трийсет секунди. После една почти невидима врата се плъзна встрани и Пендъргаст, следван от Д’Агоста, пристъпи в полутъмната стая зад нея — удивително помещение.

Отвътре магазинът представляваше изкорубена четириетажна черупка. Простиращият се над главите им таван бе истински лабиринт от дисплеи, тежко научно оборудване, компютри, сложни макети и диорами, и всичко това — забулено в сенки. Вниманието на Д’Агоста бе привлечено от един гигантски плот, върху който, както изглежда, бе разположен модел на океанско дъно някъде близо до Антарктика, разрязано така, че да разкрива геологичните пластове. Наоколо имаше и други подобни чудновати макети, както и различни лабораторни уреди и военни принадлежности.

От сенките проехтя един глас:

— Добре дошли!

Д’Агоста се завъртя в здрача и забеляза фигура в инвалиден стол да се приближава измежду две редици дълги маси. Това бе мъж с ниско подстригана кестенява коса, ъгловата брадичка и тънки устни. Носеше непретенциозен, но добре ушит костюм и задвижваше количката с помощта на малък лост, който уверено управляваше с облечената си в черна ръкавица ръка. Д Агоста осъзна, че едното око на мъжа сигурно е стъклено, тъй като му липсваше свирепият блясък на другото. Морав белег прорязваше дясната страна на лицето му от челото до челюстите, сякаш бе от рана, нанесена при дуел.

— Аз съм Ели Глин — произнесе той с тих, мек и безстрастен тон. — А вие трябва да сте лейтенант Д’Агоста и специален агент Пендъргаст. — Той спря количката и протегна ръка. — Заповядайте в „Ефективни инженерни решения“.

Те го последваха, като се запровираха между масите, отминаха малък парник, чиито лампи светеха зловещо, след което един асансьор ги качи до подиума на четвъртия етаж. Докато вървеше след инвалидната количка, Д’Агоста усети тръпка на съмнение. „Ефективни инженерни решения“? Господин — а не инженер — Ели Глин? Той се запита дали въпреки превъзнасяните й изследователски умения Констанс Грийн не бе направила грешка. Този тук ни най-малко не приличаше на нито един от консултантите по психологическо профилиране, които бе виждал преди — а беше имал работа с доста.

Глин погледна назад и погледът му пробяга по униформата на Д’Агоста.

— Може би ще е по-добре да изключите радиото и клетъчния си телефон, лейтенант. В тази сграда блокираме всички безжични сигнали и радиочестоти.

Той ги поведе към малка стая за съвещания, декорирана в лакирано дърво, затвори вратата, след което им посочи с жест да седнат. Той самият се придвижи с количката си до отсрещната страна на дълга маса, където едно празно място между боядисаните във въглищен цвят Херман-Милерови столове очевидно се пазеше за него. Единственото нещо, което лежеше на идеално чистата маса, бе тънък плик. Като се облегна назад в количката си, мъжът впери в посетителите си проницателен поглед.

— Вашата молба е необикновена — каза той.

— Моят проблем е необикновен — отвърна Пендъргаст.

Глин го сканира отгоре до долу.

— Доста успешна дегизировка, господин Пендъргаст.

— Действително.

Глин скръсти ръце.

— Кажете ми каква е същността на проблема ви?

Пендъргаст се огледа.

— Кажете ми каква е същността на компанията ви. Питам, защото всичко това — той направи красноречив жест — не прилича никак на офис на специалист, който се занимава с психологически профили.

Бавна, безрадостна усмивка раздвижи чертите на мъжа, изкривявайки и сякаш разпалвайки белезите по лицето му.

— Хубав въпрос. „Ефективни инженерни решения“ е в бизнеса за разрешаване на уникални инженерни проблеми и анализ на провала.

— За какъв тип инженерни проблеми става дума? — попита Пендъргаст.

— За това как да се неутрализира подземен ядрен реактор в една държава от Близкия Изток. Как да се анализира мистериозното и внезапно изчезване на сателит за един милиард долара. — Той размаха пръст — един дребен жест, който имаше изненадваща тежест. Дотолкова неподвижен бе останал мъжът до този момент. — Ще ме разберете защо не изпадам в подробности. Виждате ли, господин Пендъргаст, „анализът на провалите“ е другата страна на инженерния медал: това е изкуството да разбираш как нещата пропадат и така да предотвратиш провала, преди да се е случил. Или пък да установиш защо си се провалил, след като това вече е станало. За съжаление, второто се случва по-често от първото.

Д’Агоста заговори.

— Все още не разбирам. Какво общо има анализът на провала с психологическото профилиране?

— Скоро ще стигна и до това, лейтенант. Анализът на провала започва и завършва с психологическото профилиране. ЕИР осъзна отдавна, че ключът към разбирането на провала е да разбереш как точно грешат човешките същества. Което означава да схванеш как човешките същества вземат решения по принцип. Имахме нужда от прогностични способности, от начин да предвидим как дадена личност ще реагира в дадена ситуация. Ето защо развихме собствена система за психологическо профилиране. Понастоящем тя се изпълнява от таблична програма на супер-компютри Ай Би Ем. Правим психологическо профилиране по-добре от всеки друг на света. И не ви казвам това като търговец. Това е простият факт.

Пендъргаст наклони глава.

— Изключитлено интересно. И как така никога не съм чувал за вас?

— Като цяло, не желаем да ставаме известни. Извън, разбира се, един тесен кръг клиенти.

— Преди да започнем, трябва да бъда сигурен в дискретността ви.

— Господин Пендъргаст, ЕИР дава две гаранции: първо — пълна дискретност; второ — стопроцентов успех. А сега, моля, запознайте ме с проблема си.

— Обектът ни е мъж на име Диоген Пендъргаст — моят брат. Изчезна преди две десетилетия, след като разигра собствената си фиктивна смърт. Сякаш е изчезнал от лицето на земята, поне официално. Не фигурира в базата данни на никое държавно учреждение, като изключим смъртния акт, за който знам, че е подправен. Няма никакво досие. Няма адрес, няма снимки, нищо. — Той извади кафява папка от палтото си и я постави на масата. — Всичко, което знам, е тук.

— Откъде сте сигурен, че все още е жив?

— Имах любопитна среща миналото лято. Отразено е в бележките. Това, както и фактът, че се е превърнал в сериен убиец.

Глин кимна замислено.

— От съвсем малък Диоген ме ненавижда и е превърнал унищожението ми в цел на своя живот. На 19-и януари тази година той най-сетне приведе плана си в действие. Започна да убива приятелите и колегите ми един по един и да ме измъчва с неспособността ми да ги спася. Дотук уби четирима. За последните двама ми прати предварително подигравателни бележки, в които назоваваше жертвата — първия път вярно, а втория ме измами, за да предпазя погрешния човек. Накратко — усилията ми да го спра се провалиха напълно. Той твърди, че следващата му цел е лейтенант Д’Агоста. Повтарям отново, че резюметата за убийствата са в тази папка.

Д’Агоста забеляза, че здравото око на Глин заблестя с нов интерес.

— Колко интелигентен е този Диоген?

— Когато беше дете, коефициентът му на интелигентност беше 210. Това бе след като прекара скарлатина, което го промени завинаги.

Глин вдигна едната си вежда.

— Да не би да имаме работа с мозъчно увреждане?

— Не е вероятно. Беше странен и преди шарката. Болестта като че ли извади чудатостите му още по на показ.

— И затова съм ви нужен. Трябва ви пълен психологически, криминален и поведенчески анализ на този човек. Естествено, тъй като сте му брат, вие сте твърде близо до него — не можете да свършите това сам.

— Правилно. Диоген е разполагал с години да планира. През цялото време е с три стъпки пред мен. Не оставя улики на местопрестъпленията — поне никакви неумишлени. Единственият начин да бъде спрян е да се предвиди какъв ще е следващият му удар. Трябва да подчертая, че случаят е спешен. Диоген заплаши да завърши престъплението си утре, на 28-и януари. Назова тази дата като кулминация на всичките си планове. Не може да се каже колко живота още са в опасност.

Глин отвори папката със здравата си ръка и започна да я прелиства, хвърляйки бърз поглед върху написаното.

— Не мога да направя профил за 24 часа.

— Но ще трябва.

— Невъзможно. Най-краткото време, за което мога да се справя — ако допуснем, че изоставя всяка друга работа и фокусирам усилията си единствено върху това, — е 72 часа, считано от сега. Дойдохте при мен твърде късно, господин Пендъргаст. Или поне твърде късно за датата, която брат ви е назовал. Може би навреме, за да вземете ефективни мерки след това. — Той странно наклони глава, докато се взираше в Пендъргаст.

Агентът остана безмълвен за миг.

— Така да бъде тогава — каза той тихо.

— В такъв случай да не губим повече време. — Глин сложи ръка на папката пред него и я плъзна по масата. — Ето стандартният ни договор. Хонорарът ми е един милион долара.

Д’Агоста скочи от стола си.

— Един милион долара?! Вие сте луд…!

Пендъргаст махна с ръка да го спре.

— Прието. — Той взе папката, разгърна я и прегледа договора набързо.

— На гърба — добави Глин, — ще откриете стандартните клаузи за права и задължения. Предлагаме абсолютна, безусловна гаранция за успех.

— За втори път споменавате тази любопитна гаранция. Как определяте „успех“ вие, господин Глин?

Нова призрачна усмивка пропълзя по лицето на мъжа.

— Естествено, не можем да ви гарантираме, че ще предвидите действията на Диоген. Нито пък можем да ви обещаем, че ще успеете да го спрете да убива. Това е във вашите ръце. Ето какво гарантираме: първо — ще ви дадем психологически профил на Диоген Пендъргаст, който ясно ще отразява мотива му.

— Аз вече знам мотива му.

Глин игнорира тази забележка.

— Второ: нашият портрет ще има прогностична стойност. Той ще ви разкрие в рамките на ограничен списък от опции какви ще бъдат следващите стъпки, които Диоген Пендъргаст ще предприеме. Предлагаме и допълнителни услуги — ако имате конкретни въпроси, що се отнася до бъдещите действия на обекта, ние ще ги вкараме в системата си и ще ви дадем надеждни отговори.

— Съмнявам се, че това е възможно с което и да е човешко същество, да не говорим за някой като Диоген.

— Нямам желание да нищя философски въпроси с вас, господин Пендъргаст. Човешките същества са отвратително предсказуеми и това е еднакво вярно както за психопатите, така и за възрастните дами. Ще направим каквото сме обещали.

— Проваляли ли сте се някога?

— Никога. Има само една задача, която остава, ако мога да се изразя така, с отворен финал.

— Тази с термоядреното устройство?

Ако Глин бе изненадан от въпроса му, то с нищо не го показа.

— Какво термоядрено устройство имате предвид?

— Онова, което сглобявате на долния етаж. На една черна дъска зърнах няколко уравнения, свързани с кривата на енергията на свързване. А на масата наблизо имаше скица за изработване на детайл, който не би могъл да служи за нищо друго, освен за ядрена компресия.

— Ще трябва да поговоря с главния инженер за небрежността му по отношение на другия ни проект.

— Направи ми впечатление, че разработвате и генетично-инжениран растителен мозаичен вирус. Това също ли е свързано с „другия ви проект“?

— Предлагаме на останалите си клиенти същата конфиденциалност, каквато и на вас. Ще се върнем ли на тема „Диоген“? И по-конкретно, на въпроса за мотива му.

— Все още не — невъзмутимо заяви Пендъргаст. — Аз не говоря празни приказки. Цялото ви поведение — думите, движенията ви, самата ви напрегнатост, господин Глин — говори за човек, обладан от непреодолима идея-фикс. Също така установих, че — ако се съди по белега на лицето ви — нараняванията ви са скорошни. Когато претегля този факт наред с онова, което видях долу, у мен се пораждат определени притеснения.

Глин вдигна вежди.

— Притеснения?

— Притеснения, че човек като вас, който се бори с проблем далеч по-сериозен от собствения ми, не би могъл да посвети цялото си внимание на мен.

Глин остана напълно неподвижен и не отвърна. Пендъргаст го гледаше от отсрещната страна на масата, също толкова неподвижен.

Измина минута, после две, без никой от тях да проговори. Докато ги наблюдаваше и изчакваше, Д’Агоста започна да се тревожи все повече. Сякаш двамата мъже кръстосваха шпаги в дуел. Водеха битка на удари и контраудари и всичко това — без ни една дума, без ни едно движение.

Внезапно, без всякакво въведение, Глин отново заговори със същия спокоен, безстрастен глас.

— Ако някога решите да напуснете ФБР, господин Пендъргаст, уверен съм, че тук ще се намери място за вас. Но от моя страна няма никаква „идея-фикс“ — просто желание да остана верен на гаранцията ни за успех. Виждате ли, ние не даваме тази гаранция само за клиентите си: даваме я и за себе си. Възнамерявам да завърша другия си проект успешно, въпреки че първоначалният клиент вече не е в състояние да го оцени. Този проект е свързан с мощна сеизмична дислокация в определена част на южния Атлантик, която се нуждае от… хмм… известна ядрена подкрепа. И това е повече, отколкото ви се полага да знаете. Вярно е, че се захващам с дребния ви проблем, понеже в момента изпитвам някои финансови затруднения. Но въпреки това ще отдам цялата си енергия на това да видя проекта ви завършен, защото един провал би означавал да ви върна парите и да изпитам лично унижение. Освен това, както казах, ЕИР никога не се проваля. Ясен ли съм?

Пендъргаст кимна.

— А сега нека се върнем към мотива на брат ви — извора на омразата му. Нещо се е случило между вас и него и аз трябва да знам какво е то.

— Всичко е описано в папката. Той винаги ме е мразел. Последната капка беше, когато запалих дневниците му.

— Разкажете ми.

— Аз бяха на 14, а той — на 12. Никога не сме се разбирали. Той беше винаги жесток и странен — още повече след скарлатината.

— Кога се случи това?

— Когато бе седемгодишен.

— Има ли медицински картон?

— Не. Лекуваше го семейният лекар.

— Продължавайте.

— Един ден се натъкнах на дневниците му, които бяха пълни с най-ужасните неща, писани някога на хартия — извращения извън обсега на всеки нормален ум. Водеше ги откак навърши пет. Аз ги изгорих — и с това чашата преля. След няколко години домът ни изгоря и родителите ни загинаха в пожара. Аз бях на училище, но Диоген е видял всичко, чул е виковете им за помощ. Това го доведе до ръба.

Студена усмивка заигра по устните на Глин.

— А аз мисля, че не.

— Вие мислите, че не?

— Нямам съмнение, че ви е завиждал и че унищожаването на дневниците го е вбесило. Но това е станало твърде късно, за да възбуди такава дълбока патологична маниакална омраза. Нито пък едно заразяване със скарлатина би могло да създаде омраза просто така, от въздуха. Не, господин Пендъргаст: тази ненавист се корени в нещо друго, което се е случило между вас и вашия брат на много по-ранна възраст. Това е информацията, която ни липсва. А вие сте единственият човек, който може да ни я осигури.

— Всичко важно, което се е случвало между мен и брат ми е в тази папка, включително скорошната ни среща в Италия. Мога да ви уверя, че няма определена случка, която да обяснява неприязънта му.

Глин взе папката и я запрелиства. Минаха три минути, после пет. Най-накрая той остави папката.

— Прав сте, няма нищо, което да прави впечатление.

— Точно както ви казах.

— Твърде възможно е да сте го подтиснали.

— Нищо не подтискам. Имам изключителна памет за всичко, случило се допреди първия ми рожден ден.

— Значи тогава умишлено криете нещо.

Пендъргаст се смълча. Д’Агоста гледаше двамата мъже изненадан. До този момент не беше виждал някой да предизвика Пендъргаст по такъв начин.

Докато се взираше в Пендъргаст, лицето на Глин стана — ако това изобщо бе възможно — още по-безстрастно.

— Не можем да продължим без тази информация. Нужна ми е, и то сега. — Той погледна часовника си. — Трябва да се обадя на някои от моите доверени сътрудници. След час ще са тук. Господин Пендъргаст, зад вратата има малка стая с легло; моля, настанете се удобно и чакайте следващи инструкции. Лейтенант, присъствието ви тук вече не е наложително.

Д’Агоста погледна Пендъргаст. За първи път лицето на агента изразяваше нещо като страх.

— Никъде няма да отида — каза Д’Агоста бързо, раздразнен от арогантността на Глин.

Пендъргаст леко се усмихна и поклати глава.

— Всичко е наред, Винсънт — колкото и да ми е противна мисълта да се ровя в миналото си за нещо, което по всяка вероятност не съществува, виждам, че е необходимо това да се направи. Ще се срещнем на уговореното място.

— Сигурен ли си?

Пендъргаст кимна.

— И не забравяй: ти си следващият според Диоген. До 28-и януари остават по-малко от три часа. Винсънт, бъди изключително внимателен.