Агата Кристи
Убийството на Роджър Акройд (16) (Алиби)

ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА
ЕДНА ВЕЧЕР НА МА ЦЗЯН

Тази вечер бяхме устроили една малка игра на Ма Цзян^[1]. Това просто развлечение е много популярно в Кингс Абът. Гостите пристигат след вечеря по галоши и мушами. Черпят се с кафе, а после — с кейк, сандвичи и чай.

Специално за тази вечер наши гости бяха мис Ганет и полковник Картър, който живее близо до църквата. На тия вечери се разменят маса клюки, които понякога сериозно пречат на развоя на играта. Обикновено играехме бридж — бъбрив бридж от най-долнопробно качество. Ма Цзян обаче намираме за много мирна игра. Произнасяният с раздразнение въпрос, защо, дявол да го вземе, партньорът ви не поведе играта с дадена карта, тук изобщо не съществува и макар че пак правим неприкрито критични забележки, у тях няма вече жлъч.

— Много студена вечер, а, Шепърд? — говореше полковник Картър, застанал гърбом към огъня. Каролина бе отвела мис Ганет в стаята си и там й помагаше да се освободи от безбройните си шалчета. — Напомня ми за афганистанските дефилета.

— Така ли? — казах учтиво.

— Голяма мистерия е тази работа с клетия Акройд — продължи полковникът, като пое чаша кафе. — Дяволски тъмна работа — така мисля аз. Между нас казано, Шепърд, чух да намекват за изнудване!

Полковникът ме прониза с поглед, в който се четеше: „Казано между двама светски хора.“

— Сигурно има пръст някаква жена — рече той. — Уверявам ви, има някаква жена.

В този момент към нас се присъединиха Каролина и мис Ганет. Докато мис Ганет пиеше кафето си, Каролина извади кутията за Ма Цзян и изтърси на масата плочките.

— Чистене на плочките — обяви полковникът шеговито. — Така казвахме в Шанхайския клуб — чистене на плочките.

Аз и Каролина сме убедени, че полковник Картър никога през живота си не е припарвал в Шанхайския клуб. Нещо повече, никога не е бил по на изток от Индия, където през голямата война бе спекулирал с месни консерви и със сливов и ябълков мармалад. Но полковникът е решително военен човек, а в Кингс Абът позволяваме всекиму да проявява свободно малките си чудачества.

— Ще почваме ли? — попита Каролина.

Разположихме се около масата. В продължение на около пет минути се възцари пълно мълчание поради обстоятелството, че помежду ни се води страшна тайна надпревара кой ще успее да построи, най-бързо „стената“ си.

— Хайде, Джеймс — подкани ме най-после Каролина. — Ти си източния вятър.

Извадих една плочка. Така преминаха един-два хода, прекъсвани от монотонните забележки: „Три бамбука“, „Две кръгчета“, „Пънг“^[2] и често „Пардон, не е пънг“ от страна на мис Ганет поради навика на тази леди да иска прибързано плочки, на които няма право.

— Видях Флора Акройд тази сутрин — сподели мис Ганет. — Пънг — не, сбърках, не е пънг.

— Четири кръгчета — обяви Каролина. — Къде я видяхте?

— Тя не ме видя — каза мис Ганет с онази надута важност, която се забелязва само у жителите на малки села.

— Аха! — промърмори Каролина заинтригувано. — Чау^[3].

— Мисля — рече мис Ганет, временно отклонена от темата, — че сега е по-правилно да се казва „чий“, а не „чау“.

— Глупости — възрази Каролина. — Аз винаги казвам „чау“.

— В Шанхайския клуб — обади се полковник Картър — казват „чау“.

Мис Ганет отстъпи сразена.

— Та какво казваше за Флора Акройд? — запита Каролина, след като посвети една-две минути на играта. — Имаше ли някой с нея?

— И още как! — отвърна мис Ганет.

Очите на двете дами се срещнаха и като че ли си размениха информация.

— Я гледай — каза Каролина заинтригувано. — Така ли? Е, никак не ме учудва.

— Чакаме да вадите, мис Каролина — обади се полковникът. Понякога той се прави на сериозен мъж, погълнат в играта и безразличен към клюки. Но това никого не можеше да измами.

— Ако питате мене — рече мис Ганет. — (Бамбук ли извади, мила? О, не, сега виждам — кръгче е.) Та, както казах, ако питате мене, Флора има голям късмет. Голям късмет има това момиче.

— Защо мислите така, мис Ганет? — запита полковникът. — Аз обявявам „пънг“ с тоя зелен дракон. Отде заключавате, че мис Флора има късмет? Зная, че е много очарователно момиче и прочие.

— Може да не разбирам много от престъпления — отговори мис Ганет с вид на човек, който знае всичко, което трябва да се знае, — ала едно нещо мога да ви кажа. Първият въпрос, който винаги се задава, е: „Кой последен е видял покойника жив?“ И лицето, което го е видяло, става обект на подозрение. Е, Флора Акройд последна е видяла чичо си жив. Много злепоставящо за нея обстоятелство… много злепоставящо наистина. По мое мнение — казвам ви го, пък ако щете вярвайте — тоя Ралф Пейтън се крие заради нея, да отклони подозрението от нея.

— Хайде де — протестирах боязливо, — да не искаш да кажеш, че едно младо момиче като Флора е способно да промуши най-хладнокръвно чичо си?

— Е, не зная — отвърна мис Ганет. — Тъкмо чета една книга от библиотеката за престъпния свят в Париж, та в нея се казва, че някои от най-страшните престъпнички са млади момичета с лица на ангели.

— Това е във Франция — вметна моментално Каролина.

— Точно така — потвърди полковникът. — А сега ще ви разкажа нещо много любопитно… една история, която се разправяше из пазарищата на Индия…

Историята на полковника се оказа безконечно дълга и не особено любопитна. Нещо, което е станало в Индия преди много години, не може ни най-малко да се сравни с едно събитие, станало преди два дни в Кингс Абът.

Каролина сложи точка на историята на полковника, като благополучно обяви „Ма Цзян“. След лекото спречкване, което ставаше винаги когато поправях малко погрешната аритметика на Каролина, започнахме нова игра.

— Източен вятър е пас — обяви Каролина. — Хрумнала ми е една мисъл за Ралф Пейтън, Три букви. Но засега никому не я казвам.

— Така ли, мила? — рече мис Ганет. — Чау… пардон, пънг.

— Да — отговори твърдо Каролина.

— Вярно ли беше за обущата? — попита мис Ганет. — Че са черни?

— Именно такива са — отвърна Каролина.

— Какъв е смисълът на това според вас? — запита мис Ганет.

Каролина стисна устни и поклати глава с вид на човек, комуто всичко е ясно.

— Пънг — обяви мис Ганет. — Не, няма пънг. Предполагам, че сега, когато е в близки отношения с мосю Поаро, докторът знае всички тайни?

— Съвсем не — отговорих аз.

— Джеймс е много скромен — рече Каролина. — А, скрит „конг“^[4].

Полковникът подсвирна. За момент клюките бяха забравени.

— При това беше вашият ред — каза той. — И имате два пънга от дракони. Трябва да внимаваме, мис Каролина има хубава ръка.

Играхме няколко минути, без да си отвличаме вниманието със странични разговори.

— А тоя пък мосю Поаро — проговори полковник Картър — действително ли е толкова голям детектив?

— Най-големият, който светът е познавал досега — заяви Каролина тържествено. — Видял се принуден да дойде тук инкогнито, за да не се вдига шум около него.

— Чау — каза мис Ганет. — Според мене това е много хубаво за нашето селце. Клара — моята слугиня, знаете — е голяма приятелка на Елси, домашната прислужница във Фърнли, и какво мислите, й казала Елси? Че била открадната голяма сума и че по нейно мнение — на Елси — камериерката имала пръст в тая работа. Тя напускала в края на месеца и нощем се късала от плач. Ако питате мене, това момиче сигурно е съучастничка на някаква банда. Винаги е било особено — не дружи с никое от тукашните момичета. В почивните си дни излиза сама — много необичайно според мене и твърде — подозрително. Веднъж я поканих да дойде на нашите приятелски женски вечеринки, ала отказа. Тогава я поразпитах за дома и семейството й, за всякакви подобни неща и трябва да ви заявя, че тя се държеше надменно. Външно изглежда много възпитана, ала ме сряза, без да й мигне окото.

Мис Ганет спря, за да си поеме дъх, а полковникът, който никак не се интересуваше от слугинския въпрос, забеляза, че в Шанхайския клуб имало неизменно правило да се играе живо.

Изиграхме един ход живо.

— Оная, мис Ръсел — поде Каролина, — дошла тук в петък сутринта уж да се консултира с Джеймс. А според мене искаше да види къде Джеймс държи отровите. Пет букви.

— Чау — каза мис Ганет. — Интересно хрумване! Може би имате право.

— Само за отрови остана да говорим! — обади се полковникът. — А… какво става? Не вадих ли? Охо! Осем бамбука.

— Ма Цзян — извика мис Ганет.

Каролина беше много ядосана.

— Един червен дракон ми трябваше — каза тя жално — и щях да имам три двойки.

— Аз още отначалото имах два червени дракона — подхвърлих аз.

— Така и очаквах от тебе, Джеймс — рече Каролина укорително. — Не можеш да се проникнеш от духа на играта.

А аз си мислех, че бях играл доста умело, Ако Каролина бе обявила „Ма Цзян“, трябваше да й платя огромна сума. А „Ма Цзян“ на мис Ганет беше нещо съвсем посредствено, на което Каролина не пропусна да й обърне внимание.

Източен вятър пасува и почнахме мълчаливо нова игра.

— Преди малко исках да ви кажа нещо — поде Каролина.

— Да? — окуражи я мис Ганет.

— Имах пред вид мисълта си за Ралф Пейтън.

— Да, мила — каза мис Ганет още по — окуражително. — Чау!

— Това избързване с „чау“ е признак на слабост — забеляза Каролина строго. — Трябва да имаш силна ръка.

— Зная — отвърна мис Ганет. — Та ставаше дума… за Ралф Пейтън, нали?

— Да. Е, аз имам едно интересно хрумване за местонахождението му.

Всички спряхме и вперихме очи в нея.

— Много интересно, мис Каролина — призна полковник Картър. — Ваше хрумване ли е?

— Хм, не съвсем. Ще ви кажа истината. Знаете ли голямата карта на графството, окачена в антрето?

Всички отговорихме с „Да“.

— Когато неотдавна мосю Поаро излизаше, спря се, погледна я и направи някаква забележка… не си спомням точно какво беше. Май нещо в смисъл, че Кранчестър бил единственият голям град близо до нас… което е вярно, разбира се. Но след като си отиде… изведнъж се сетих.

— Какво се сети?

— За смисъла на думите му. Ралф е положително в Кранчестър.

В тоя миг съборих поставката, на която редях плочките си. Сестра ми побърза да ме смъмри за несръчността ми, ала някак вяло. Тя беше погълната от своята хипотеза.

— Кранчестър ли казвате, мис Каролина? — рече полковник Картър. — О, положително не е в Кранчестър! Много е близко.

— Точно там е работата! — извика Каролина победоносно. — Сега вече е съвсем ясно, че не е избягал оттук с влак. Чисто и просто е отишъл пеш до Кранчестър. И съм убедена, че е още там. Никому не би хрумнало, че може да е толкова наблизо.

Изтъкнах няколко възражения против тази хипотеза, но когато Каролина си втълпи нещо в главата, нищо не е в състояние да й го избие.

— И значи според тебе мосю Поаро мисли същото — промърмори мис Ганет замислено. — Любопитно съвпадение, ала днес следобед бях излязла да се разходя до Кранчестърския път и той мина покрай мене с една кола откъм тази посока.

Всички се спогледахме.

— О, боже мой — възкликна мис Ганет внезапно, — ами че аз съм била „Ма Цзян“ и не съм забелязала досега!

Това отвлече вниманието на Каролина от упражненията на фантазията й. Тя посочи на мис Ганет, че не заслужава да обявяваш „Ма Цзян“, когато имаш смесени съчетания и твърде много на брой „чау“, Мис Ганет я слушаше невъзмутимо, събирайки жетоните си.

— Да, мила, разбирам какво искаш да кажеш — рече тя, — Но зависи с каква ръка ще започнеш, нали?

— Никога няма да ти се паднат силни ръце, ако не ги търсиш — настояваше Каролина.

— Е, в края на краищата всеки трябва да играе както може — отвърна мис Ганет. Тя погледна плочките си. — Впрочем за сега аз имам предимство.

Каролина, която имаше значително по-малко жетони, не каза нищо.

Източен вятър пасува и започнахме нова игра. Ани внесе чайните прибори. Каролина и мис Ганет бяха малко кисели, както става често при някоя от тия празнични вечери.

— Няма да е зле да играеш мъничко по-бързо, мила — забеляза Каролина, когато мис Ганет се колебаеше какво да извади. — Китайците слагат плочките си тъй бързо, че сякаш птиченца чукат с човките си.

Няколко минути играхме като китайците.

— Вие не казахте нещо ново, Шепърд — проговори полковник Картър добродушно. — Хитра лисица сте вие. Риза и гащи сте с великия детектив, а нито намек как се развиват нещата.

— Джеймс е особен чешит — рече Каролина. — Трудно можеш измъкна от устата му каквото и да било.

Тя ме изгледа малко накриво.

— Уверявам ви — казах аз, — нищичко не зная. Поаро думица не обелва.

— Дявол — изкикоти се полковникът. — Здраво си стиска езика. Ама големи хитреци са тия чуждестранни детективи. Какво ли не измислят, за да се измъкнат.

— Пънг — произнесе мис Ганет със спокойна тържественост. — И „Ма Цзян“.

Положението стана напрегнато. Раздразнена, че вече трети път поред мис Ганет бе обявила „Ма-Цзян“, Каролина се обърна към мене, когато почнахме да издигаме нова „стена“.

— Ще ме умориш от скука, Джеймс. Седнал си там като пън и нищо не продумваш!

— Но, мила моя — запротестирах аз, — що да сторя, като нямам какво да кажа… от ония неща, които имаш пред вид.

— Глупости! — сопна се Каролина, като подреждаше плочките си. — Ти положително знаеш нещо интересно.

За момент не отговорих. Бях развълнуван и зашеметен. Чел съм, че се случват такива неща, като Идеална Победа — да направиш „Ма Цзян“ още от първа ръка, но не бях и мечтал да имам сам такава ръка.

Със сдържана тържественост сложих плочките си върху масата с лице нагоре.

— Както казват в Шанхайския клуб — забелязах! — Тин-хо — Идеалната Победа!

Очите на полковника едва не изскочиха от орбитите си.

— Дявол да го вземе! — възкликна той. — Невероятно! Не бях виждал досега такова нещо.

Точно в тоя момент, раздразнен от насмешките на Каролина и одързостен от победата си, изригнах.

— А сега интересното — обявих аз. — Златен венчален пръстен с дата и надпис „от Р,“ отвътре! Какво ще кажете, а?

Няма да описвам сцената, която последва. Принудиха ме да разкрия датата.

— Тринадесети март — промърмори Каролина. — Точно преди шест месеца. Аха!

От какофонията възбудени подмятания и предположения се родиха три хипотези:

1. На полковник Картър: че Ралф се е оженил тайно за Флора. Първото и най-просто обяснение.

2. На мис Ганет: че Роджър Акройд се е оженил тайно за мисис Ферърс.

3. На сестра ми: че Роджър Акройд се е оженил за своята домоуправителка мис Ръсел.

Една четвърта, или свръхтеория, бе лансирана от Каролина по-късно, когато си лягахме.

— Помни ми думата — каза тя внезапно. — никак не бих се учудила, ако Джофри Реймънд и Флора са се оженили.

— Да, ама тогава щеше да бъде „от Дж“, а не „от Р.“ — възразих аз.

— Нищо не се знае. Някои момичета наричат мъжете с презимето им. И чу ли какво разправяше мис Ганет тази вечер… за похожденията на Флора.

Откровено казано, нищо подобно не бях чул от мис Ганет, но се прекланям пред умението на Каролина да долавя навсякъде скрити намеци.

— Ами какво ще кажеш за Хектор Блънт? — загатнах аз. — Ако някой…

— Глупости! — сопна се Каролина. — Смея да твърдя, че той се възхищава от Флора… може дори да е влюбен в нея. Но бъди сигурен, че едно момиче няма да се влюби в мъж, който по години би могъл да й бъде баща, докато има пред очите си един привлекателен млад секретар. Тя може да вдъхва надежди на майор Блънт просто за замазване на очите. Момичетата са много хитри. Ала едно нещо искам да ти кажа, Джеймс Шепърд. Флора Акройд не дава и никога не е давала пет пари за Ралф Пейтън. Запомни това от мене.

Смирено го запомних.