Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Headless Horseman (A Strange Tale of Texas), 1865 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Владимир Филипов, 1978 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,7 (× 91гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Boman(2008)
Издание:
Томас Майн Рид. Конникът без глава
Роман
Преведе от английски: Владимир Филипов
Художник: Любен Зидаров
Редактор: Лъчезар Мишев
Художествен редактор: Венелин Вълканов
Технически редактор: Иван Андреев
Коректор: Албена Николаева
Редакционна колегия: Ефрем Каранфилов, Иван Цветков, Йордан Милев, Камен Калчев
Отговорен редактор: Николай Янков
Библиотечно оформление: Стефан Груев
Американска. Четвърто издание. ЛГ VI
Дадена за набор 30.VII.1977 г. Подписана за печат на 20.IV.1978 г. Излязла от печат 25.VI.1978 г.
Поръчка № 2134. Формат 116/60/90. Печатни коли 39. Издателски коли 39.
Цена на книжното тяло 2,65 лв. Цена 3.40 лв.
Индекс 11. 95376/6256-12-77
Издателство „Отечество“, София, 1978
ДПК „Димитър Благоев“
Mayne Reid. The Headless Horseman
Charles H. Clarke, London, 1869
История
- —Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Конникът без глава от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Конникът без глава | |
| The Headless Horseman | |
 | |
| Автор | Майн Рид |
|---|---|
| Създаване | 1865 г. САЩ |
| Първо издание | 1865 г. |
| Издателство | London: Chapman and Hall; vol I |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | приключенски роман |
| ISBN | ISBN 0548265313 |
Конникът без глава (на английски: The Headless Horseman, or A Strange Tale of Texas) е роман на писателя Майн Рид, написан през 1865 година, базиран на южнотексаска легенда [1] и на преживяванията и наблюденията на самия автор по време на престоя му в Съединените щати.
Сюжет
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
Действието в „Конникът без глава“ се развива през 50-те години на ХІХ век в щата Тексас. Богатият плантатор Удли Пойндекстър се преселва със семейството си от Луизиана в своя нов тексаски дом – Каза дел Корво. По пътя към плантацията, докато пресича изгорялата прерия, семейството се запознава с ирландския ловец на мустанги Морис Джерълд, който ги напътства как да пресекат прерията. Дъщерята на плантатора – Луиза Пойндекстър, се влюбва в младия ирландец. Това не остава незабелязано от капитан Касий Къхуун, племенник на плантатора и негов кредитор, който е влюбен и иска да се ожени за братовчедка си. Още повече- така ще сложи ръка на плантацията. Така се поставя началото на вражда между ирландеца и капитана. Капитан Къхуун решава да отстрани своя съперник в любовта и го предизвиква на дуел. Оказва се обаче, че е подценил противника си и остава жив единствено благодарение на великодушието на ловеца на мустанги. Къхуун обаче не се отказва от плана си и възлага убийството на друг ловец на мустанги – мексиканеца Мигел Диас, който също мрази ирландеца. Причината е, че красивата и горда Исидора Коварубио дес Лянос, за която Диас мечтае да се ожени е нещастно влюбена в Морис. Така се очертват два любовни тригълника от самото начало - Къхуун-Луиза Пойндекстър-Морис Джерълд и Исидора-Морис Джеррълд -Луиза Пойндекстър и те се преплитат.
В това време оздравелият след дуела Морис Джерълд и Луиза Пойндекстър започват тайно да се срещат в градината на Каса дел Корво. При последната им среща те са разкрити от ревнивия капитан. Той подстрекава брата на Луиза – Хенри Пойндекстър, да се разправи с наглия ирландец, като се надява, че братът ще убие Морис Джерълд, за да защити честта на сестра си. Но след като изслушва сестра си, Хенри решава, че е обидил незаслужено ловеца на мустанги и тръгва след него, за да му се извини. След Хенри в тъмната прерия тръгва на кон и капитан Къхуун, като решава да се разправи веднъж завинаги със своя съперник в любовта.
На следващата заран Хенри не се появява за закуска и в имението и форта се организира отряд от плантатори и военни, които започват да го издирват в околността. По време на търсенето отрядът се натъква за първи път на страшно създание – Конник без глава. По това време Мигел Диас със своите съучастници, преоблечени като индианци, нападат хижата на Морис на брега на Аламо, за да го убият. Младият ирландец отсъства, а вместо него по пътя мексиканците срещат Конника без глава.
Ловецът Зебулон Стамп, приятел на ловеца на мустанги, и неговият слуга Фелим откриват Морис в прерията, където е прекарал няколко дни, нападан от койоти и ягуар, болен и с мозъчно сътресение. Първоначално за него се грижи Исидора, която се среща с Луиза Пойндекстър докато той е болен. Луиза напуска сцената огорчена, че намира при Морис, Исидора, а в това време той бълнува нейното име и Исидора го изоставя. Те го отвеждат в дома му, където по-късно го открива отрядът, издирващ Хенри Пойндекстър. Намирайки в хижата наметалото и шапката на Хенри, регулаторите решават да линчуват Морис Джерълд. Пристигането на Зеб Стамп, който през това време е на лов в околността, осуетява плановете им, и ловецът на мустанги е отведен във форт Индж, за да бъде съден.
Зеб Стамп успява да отложи процеса с няколко дни и тръгва по следите, оставени в прерията. Така старият ловец открива кой е истинският убиец и какво представлява тайнственият Конник без глава. Пред съда Морис Джерълд дава показания, които карат много хора да променят мнението си за неговата вина. В това време в прерията се появява и Конникът без глава. Той е заловен от капитан Къхуун и доведен пред съда. Страшният ездач се оказва обезглавеният Хенри Пойндекстър. Показания пред съда дава и Зеб Стамп. По негово искане от трупа е изваден куршумът на убиеца, върху който са изрязани уличаващите инициали К. К. К. (капитан Касий Къхуун). Капитанът се впуска в бяг през прерията. Той има добри шансове, защото е с новият и отпочинал кон на Исидора (те ги разменят), но е заловен от Морис Джерълд. Касий Кухуун е изправен пред съда, където огорчен и озлобен, признава, че по погрешка е убил братовчед си, който е бил разменил дрехите и шапката си с ловеца на мустанги. След своето признание капитанът вади скрито оръжие и стреля в тялото на Морис Джерълд, след което се самоубива. За щастие успява само самоубийството. Морис е жив – куршумът е уцелил медальона, подарък от неговата любима. Ловецът на мустанги и красивата Луиза най-накрая намират своето щастие. Исидора е убита от Диас и ловеца на мустанти отмъщава за нея-
Признание
„Конникът без глава“ е най-популярният роман на Майн Рид. Владимир Набоков си спомня „Конникът без глава“ като любим роман на детството си, поради който е успял да си представи „прерията, безкрайните пространства и небесния свод“.[2] На 11 години Набоков дори превежда „Конникът без глава“ във френска проза.[3]
Герои
- Морис Джерълд – ловец на мустанги
- Луиза Пойндекстър – красива креолка
- Хенри Пойндекстър – брат на Луиза Пойндекстър
- Капитан Касий Къхуун – бивш капитан от доброволчески полк, братовчед на Луиза и Хенри и главен съперник за любовта на Луиза
- Исидора Коварубио де лос Лянос. - млада испанка, благородничка, която нещастно е влюбена в Морис Джерълд.
- Удли Пойндекстър – плантатор, баща на Луиза и Хенри
- Зебулон Стамп – ловец и следотърсач, приятел на Морис
- Фелим О'Нийл – слугата на Морис Джералд
Издания на български език
- „Конникътъ безъ глава“, София, изд. „Хемусъ“, 1929 г., 215 с.
- „Конникътъ безъ глава“, София, изд. „Ив. Коюмджиевъ“, 194- г., 190 с.
- „Конникътъ безъ глава“, София, прев. Симеонъ Андреевъ, 1945 г.,191 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Ив. Коюмджиев“, 1947 г.,
- „Конникът без глава“, София, изд. „Народна младеж“, библиотека „Приключения и научна фантастика“ № 21, 1956 г., 584 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Народна младеж“, 1962 г., 512 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Отечество“, библиотека „Световна класика за деца и юноши“, 1978 г., 624 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Отечество“, „Майн Рид: Избрани произведения в 6 тома“, 6 том, 1981 г., 615 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Отечество“, библиотека „Избрани книги за деца и юноши“, 1986 г., 552 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Емас“, библиотека „Вечните приключенски романи“, 1998 г., 558 с.
Екранизации
- „El último mexicano“, черно-бял мексикански филм от 1960 г., режисьор: Juan Bustillo Oro, с участието на: Luz María Aguilar, Armando Arriola, Yerye Beirute. [4]
- „Всадник без головы“, съветски филм от 1973 г., с участието на Людмила Савелиева, Олег Видов, Аарне Юкскюла, Иван Петров. [5]
Източници
- ↑ He lost head; we got a tale. Kent Biffle. The Dallas Morning News. TEXAS; Pg. 35A; TEXANA. 22 юни 2003.
- ↑ CLASSICS ON CASSETTE:'SPEAK, MEMORY'. John Espey. Los Angeles Times Book Review; Page 8; Book Review Desk. 20 октомври 1991.
- ↑ Artist as Precocious Young Man. Rutherford A. Sunday Herald 30 декември 1990.
- ↑ El último mexicano (1960)
- ↑ Vsadnik bez golovy (1972)
Външни препратки
| |||||
Глава XCVIII
ОЩЕ Е ЖИВ!
Убиецът лежи проснат като мъртъв на земята. Ръцете му са свързани с въже от сурова кожа.
Но човекът, който го улови, е недоверчив. Струва му се, че пленникът е само припаднал, а може и да се преструва. За да се увери той не слиза от седлото и продължава да опъва ласото.
Дорестият кон, който се подчинява на волята му, стои до дънера на едно дърво, готов всеки миг да се върне назад или да се втурне напред.
Картината е страшна, но не и необичайна за тези земи на кървави схватки, покрай дългата граница на Тамаулипас и Тексас.
Често, много често виещият се във въздуха лешояд наблюдава с радост такива сцени, които му обещават пиршество.
И сега дори десетина хищни птици кръжат във въздуха, привлечени от изстрела. Голите им вратове се протягат в нетърпеливо очакване на пира.
Само с едно смушване на шпорите човекът на коня може да им достави желаното пиршество.
— Заслужава си го негодникът — мърмори ловецът на мустанги. — Господи! Само като си помисля какво престъпление е извършил! Убил собствения си братовчед, а след това отрязал главата му! Няма съмнение че е виновен. Но защо? Само господ и той ако е жив, знаят това.
— Моето мнение по този въпрос е такова: той я обича. Възможно е брат й да се е изпречил на пътя му. Но защо и как? На този въпрос трябва да се отговори; а само той може би е в състояние да отговори.
— Грешите, момко — намесва се глас, който прекъсва монолога на Морис. — И друг може да отговори, ако искате — старият Зеб Стамп. Ама сега не му е времето, пък и мястото не е удобно. Трябва да го заведем при дъба, та да получи каквото си заслужава. Уф, какъв е грозен! Пада му се да го помъкнем малко с ласото, та съвсем да погрознее. Ама хайде!… Не е наша работа да отмъщаваме за Хенри Пойндекстър. Регулаторите знаят доста нещо вече и ще се погрижат за него.
— Но как ще го върнем? Конят му избяга.
— Лесна работа, мистър Джерълд. Припаднал е малко; а може и да се преструва. Ама лесно ще го свестя. Ако не може да стъпва на копитата си, ще го пренеса. Кобилата ще го занесе. До гуша ми дойде да яздя, па май и на кобилата й дотегнаха шпорите ми. Та ще се върна пешком. А кобилата ще дам на мистър Кеш Къхуун. Ако се преструва, ще го вържа на седлото като чувал. E-е, почва да мърда. Скоро ще се свести и сам ще се качи на кобилата.
— Дигай се! — продължава Зеб, като хваща Къхуун за яката и го разтърсва здравата. — Дигай се! И тръгвай! Трябваш ни. Един човек иска да си поприказва с тебе.
— Кой? Къде? — запитва пленникът, като идва полека на себе си и се оглежда наоколо замаян. — Кой иска да поговори с мене?
— Аз например, пък и…
— О! Това било Зеб Стамп и…
— Мистър Морис Джерълд — ловецът на мустанги. Май и по-рано си го виждал. И той иска да си поприказва с тебе. Па и на други хора им се иска да се върнеш във форта. Затова по-добре става и тръгвай с нас!
Нещастникът става на крака и открива, че ръцете му са вързани с ласото.
— Конят ми! — извиква той, като се оглежда. — Къде е конят ми?
— Само рогатият знае. Сигурно се е върнал вече откъдето си е — в Рио Гранде. След такова препускане размяната май няма да му хареса и той ще е решил да си поотдъхне по родните пасбища.
Къхуун поглежда изненадано стария ловец. Размяната! И това знае.
— Хайде — продължава нетърпеливо Зеб. — Не трябва да караме съда да чака. Готов ли си?
— За какво да съм готов?
— Първо, за да се върнеш обратно с нас. Второ, да застанеш пред съда.
— Да се изправя пред съда ли?
— Да, мистър Кеш Къхуун.
— По какво обвинение?
— За убийството на Хенри Пойндекстър — вашия братовчед.
— Лъжа! Долна клевета! И всеки, който казва, че…
— Затваряй си устата! — извиква Зеб с повелителен жест. — Само си хабиш дъха, а той ще ти потрябва. Хайде! Готви се да тръгваш! Съдията чака, съдебните заседатели чакат, правосъдието също чака.
— Няма да се върна — упорствува Къхуун. — Какво право имате да ми заповядвате? Нямате разрешително за арест!
— Нямам ли? — прекъсва го Зеб. — А това какво е? — добавя той, като посочва пушката си. — Това ми е разрешителното. По-добре престани да дрънкаш, защото хич не ми е по волята. Избирай, мистър Кеш Къхуун! Или се качвай на старата кобила и тихомълком тръгвай с нас, или ще те вържем като бала със стока и пак ще те заведем. Кълна се!
Къхуун не отговаря. Той поглежда отчаяно ту към Стамп, ту към Джерълд, ту обръща крадешком очи към револвера, който се подава от горния джоб на палтото му. Двойник на револвера, който изхвръкна от ръката му, когато ласото го омота.
Капитанът се опитва да достигне този револвер, но ласото му пречи; а може би се отказва от намерението си, защото Зеб многозначително вдига пушката си.
— Бързо! — извиква ловецът. — Качвай се, мистър Къхуун. Ето кобилата чака.
Като кукла, движена от конците на артиста, бившият капитан от кавалерията изпълнява заповедите на ловеца. Постъпва така, защото иначе го чака неизбежна смърт.
Той се качва на седлото и без да се съпротивява вече, оставя да го отведат.
Зеб върви начело пеша. След него, на разстояние една юзда, е кобилата. Накрая язди замислено ловецът на мустанги. Той мисли по-малко за човека, свързан с края на ласото му, отколкото за девойката, чиято самоотверженост бе обвързала сърцето му със златна верижка, която само смъртта би могла да разкъса.