Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Headless Horseman (A Strange Tale of Texas), 1865 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Владимир Филипов, 1978 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,7 (× 91гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Boman(2008)
Издание:
Томас Майн Рид. Конникът без глава
Роман
Преведе от английски: Владимир Филипов
Художник: Любен Зидаров
Редактор: Лъчезар Мишев
Художествен редактор: Венелин Вълканов
Технически редактор: Иван Андреев
Коректор: Албена Николаева
Редакционна колегия: Ефрем Каранфилов, Иван Цветков, Йордан Милев, Камен Калчев
Отговорен редактор: Николай Янков
Библиотечно оформление: Стефан Груев
Американска. Четвърто издание. ЛГ VI
Дадена за набор 30.VII.1977 г. Подписана за печат на 20.IV.1978 г. Излязла от печат 25.VI.1978 г.
Поръчка № 2134. Формат 116/60/90. Печатни коли 39. Издателски коли 39.
Цена на книжното тяло 2,65 лв. Цена 3.40 лв.
Индекс 11. 95376/6256-12-77
Издателство „Отечество“, София, 1978
ДПК „Димитър Благоев“
Mayne Reid. The Headless Horseman
Charles H. Clarke, London, 1869
История
- —Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Конникът без глава от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Конникът без глава | |
| The Headless Horseman | |
 | |
| Автор | Майн Рид |
|---|---|
| Създаване | 1865 г. САЩ |
| Първо издание | 1865 г. |
| Издателство | London: Chapman and Hall; vol I |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | приключенски роман |
| ISBN | ISBN 0548265313 |
Конникът без глава (на английски: The Headless Horseman, or A Strange Tale of Texas) е роман на писателя Майн Рид, написан през 1865 година, базиран на южнотексаска легенда [1] и на преживяванията и наблюденията на самия автор по време на престоя му в Съединените щати.
Сюжет
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
Действието в „Конникът без глава“ се развива през 50-те години на ХІХ век в щата Тексас. Богатият плантатор Удли Пойндекстър се преселва със семейството си от Луизиана в своя нов тексаски дом – Каза дел Корво. По пътя към плантацията, докато пресича изгорялата прерия, семейството се запознава с ирландския ловец на мустанги Морис Джерълд, който ги напътства как да пресекат прерията. Дъщерята на плантатора – Луиза Пойндекстър, се влюбва в младия ирландец. Това не остава незабелязано от капитан Касий Къхуун, племенник на плантатора и негов кредитор, който е влюбен и иска да се ожени за братовчедка си. Още повече- така ще сложи ръка на плантацията. Така се поставя началото на вражда между ирландеца и капитана. Капитан Къхуун решава да отстрани своя съперник в любовта и го предизвиква на дуел. Оказва се обаче, че е подценил противника си и остава жив единствено благодарение на великодушието на ловеца на мустанги. Къхуун обаче не се отказва от плана си и възлага убийството на друг ловец на мустанги – мексиканеца Мигел Диас, който също мрази ирландеца. Причината е, че красивата и горда Исидора Коварубио дес Лянос, за която Диас мечтае да се ожени е нещастно влюбена в Морис. Така се очертват два любовни тригълника от самото начало - Къхуун-Луиза Пойндекстър-Морис Джерълд и Исидора-Морис Джеррълд -Луиза Пойндекстър и те се преплитат.
В това време оздравелият след дуела Морис Джерълд и Луиза Пойндекстър започват тайно да се срещат в градината на Каса дел Корво. При последната им среща те са разкрити от ревнивия капитан. Той подстрекава брата на Луиза – Хенри Пойндекстър, да се разправи с наглия ирландец, като се надява, че братът ще убие Морис Джерълд, за да защити честта на сестра си. Но след като изслушва сестра си, Хенри решава, че е обидил незаслужено ловеца на мустанги и тръгва след него, за да му се извини. След Хенри в тъмната прерия тръгва на кон и капитан Къхуун, като решава да се разправи веднъж завинаги със своя съперник в любовта.
На следващата заран Хенри не се появява за закуска и в имението и форта се организира отряд от плантатори и военни, които започват да го издирват в околността. По време на търсенето отрядът се натъква за първи път на страшно създание – Конник без глава. По това време Мигел Диас със своите съучастници, преоблечени като индианци, нападат хижата на Морис на брега на Аламо, за да го убият. Младият ирландец отсъства, а вместо него по пътя мексиканците срещат Конника без глава.
Ловецът Зебулон Стамп, приятел на ловеца на мустанги, и неговият слуга Фелим откриват Морис в прерията, където е прекарал няколко дни, нападан от койоти и ягуар, болен и с мозъчно сътресение. Първоначално за него се грижи Исидора, която се среща с Луиза Пойндекстър докато той е болен. Луиза напуска сцената огорчена, че намира при Морис, Исидора, а в това време той бълнува нейното име и Исидора го изоставя. Те го отвеждат в дома му, където по-късно го открива отрядът, издирващ Хенри Пойндекстър. Намирайки в хижата наметалото и шапката на Хенри, регулаторите решават да линчуват Морис Джерълд. Пристигането на Зеб Стамп, който през това време е на лов в околността, осуетява плановете им, и ловецът на мустанги е отведен във форт Индж, за да бъде съден.
Зеб Стамп успява да отложи процеса с няколко дни и тръгва по следите, оставени в прерията. Така старият ловец открива кой е истинският убиец и какво представлява тайнственият Конник без глава. Пред съда Морис Джерълд дава показания, които карат много хора да променят мнението си за неговата вина. В това време в прерията се появява и Конникът без глава. Той е заловен от капитан Къхуун и доведен пред съда. Страшният ездач се оказва обезглавеният Хенри Пойндекстър. Показания пред съда дава и Зеб Стамп. По негово искане от трупа е изваден куршумът на убиеца, върху който са изрязани уличаващите инициали К. К. К. (капитан Касий Къхуун). Капитанът се впуска в бяг през прерията. Той има добри шансове, защото е с новият и отпочинал кон на Исидора (те ги разменят), но е заловен от Морис Джерълд. Касий Кухуун е изправен пред съда, където огорчен и озлобен, признава, че по погрешка е убил братовчед си, който е бил разменил дрехите и шапката си с ловеца на мустанги. След своето признание капитанът вади скрито оръжие и стреля в тялото на Морис Джерълд, след което се самоубива. За щастие успява само самоубийството. Морис е жив – куршумът е уцелил медальона, подарък от неговата любима. Ловецът на мустанги и красивата Луиза най-накрая намират своето щастие. Исидора е убита от Диас и ловеца на мустанти отмъщава за нея-
Признание
„Конникът без глава“ е най-популярният роман на Майн Рид. Владимир Набоков си спомня „Конникът без глава“ като любим роман на детството си, поради който е успял да си представи „прерията, безкрайните пространства и небесния свод“.[2] На 11 години Набоков дори превежда „Конникът без глава“ във френска проза.[3]
Герои
- Морис Джерълд – ловец на мустанги
- Луиза Пойндекстър – красива креолка
- Хенри Пойндекстър – брат на Луиза Пойндекстър
- Капитан Касий Къхуун – бивш капитан от доброволчески полк, братовчед на Луиза и Хенри и главен съперник за любовта на Луиза
- Исидора Коварубио де лос Лянос. - млада испанка, благородничка, която нещастно е влюбена в Морис Джерълд.
- Удли Пойндекстър – плантатор, баща на Луиза и Хенри
- Зебулон Стамп – ловец и следотърсач, приятел на Морис
- Фелим О'Нийл – слугата на Морис Джералд
Издания на български език
- „Конникътъ безъ глава“, София, изд. „Хемусъ“, 1929 г., 215 с.
- „Конникътъ безъ глава“, София, изд. „Ив. Коюмджиевъ“, 194- г., 190 с.
- „Конникътъ безъ глава“, София, прев. Симеонъ Андреевъ, 1945 г.,191 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Ив. Коюмджиев“, 1947 г.,
- „Конникът без глава“, София, изд. „Народна младеж“, библиотека „Приключения и научна фантастика“ № 21, 1956 г., 584 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Народна младеж“, 1962 г., 512 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Отечество“, библиотека „Световна класика за деца и юноши“, 1978 г., 624 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Отечество“, „Майн Рид: Избрани произведения в 6 тома“, 6 том, 1981 г., 615 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Отечество“, библиотека „Избрани книги за деца и юноши“, 1986 г., 552 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Емас“, библиотека „Вечните приключенски романи“, 1998 г., 558 с.
Екранизации
- „El último mexicano“, черно-бял мексикански филм от 1960 г., режисьор: Juan Bustillo Oro, с участието на: Luz María Aguilar, Armando Arriola, Yerye Beirute. [4]
- „Всадник без головы“, съветски филм от 1973 г., с участието на Людмила Савелиева, Олег Видов, Аарне Юкскюла, Иван Петров. [5]
Източници
- ↑ He lost head; we got a tale. Kent Biffle. The Dallas Morning News. TEXAS; Pg. 35A; TEXANA. 22 юни 2003.
- ↑ CLASSICS ON CASSETTE:'SPEAK, MEMORY'. John Espey. Los Angeles Times Book Review; Page 8; Book Review Desk. 20 октомври 1991.
- ↑ Artist as Precocious Young Man. Rutherford A. Sunday Herald 30 декември 1990.
- ↑ El último mexicano (1960)
- ↑ Vsadnik bez golovy (1972)
Външни препратки
| |||||
Глава LXXIII
ПРЕРИЙНИЯТ ОСТРОВ
Една от най-величествените гледки в животинското царство е стадо от сто, двеста или триста коня, които пасат в прерията; но тая гледка нито е нещо необикновено, нито интересно за човек от пограничните области на Тексас. По-необикновено за него би било да види кон да пасе самичък.
„Стадо мустанги“ би казал той в първия случай, но във втория би се позамислил. Самотен кон може да бъде или жребец, изгонен от неговата кавалада, или заблуден кон на някои пътници, които стануват в прерията.
Опитното око на човек от прерията лесно може да реши.
Ако конят пасе с юзда и седло, тогава няма никакво съмнение. Остава само въпросът, как е избягал от ездача.
Но ако ездачът е на гърба му и конят пасе, тогава няма място за въпроси — ясно е, че конникът е мързелив и дебелоглав и който не иска да слезе и остави животното да си похапне спокойно.
Ако обаче конникът вместо дебела глава въобще няма глава, тогава възникват хиляда въпроси, отговорите на които могат да не ви разкрият дори и частица от истината.
Такъв кон и такъв именно ездач бяха забелязани по прерията на югозападен Тексас в лято господне 185… Не съм сигурен в годината, но съвсем сигурен съм в десетилетието.
По-точно мога да говоря за мястото, макар че и тук трябва да ми се позволи известно отклонение. Това призрачно явление се показа пред очите на хората на различни места, в една област от двадесет мили прерия и гъсталак, прорязана от няколко северни притоци на Рио де Нуесес и няколко южни разклонения на река Леона.
Много хора, и то по различно време, видяха конника без глава. Първо го видяха хората, които бяха тръгнали да търсят Хенри Пойндекстър и неговия предполагаем убиец; второ, слугата на Морис — ловеца на мустанги; трето, Касий Къхуун при неговото среднощно изследване на гъсталака; четвърто, мнимите индианци в същата нощ и пето, Зеб Стамп на другата вечер.
Но имаше и други, които го видяха на други места и при различни обстоятелства — ловци, пастири и пътници. Те всички бяха еднакво ужасени и еднакво озадачени от видението.
„Конникът без глава“ стана предмет на разговор не само в поселището на Леона, но и в други, много по-отдалечени места. Славата му достигна до бреговете на Рио Гранде и бързо се разпространи към Сабина. Никой не се съмняваше в съществуването на конника без глава. Да се съмнява човек значи да пренебрегне виденото от двеста чифта очи, и то очи на хора, готови да подпишат клетвена декларация, че говорят истината. Това не можеше да се нарече измислица. Никой не отричаше фактите. Единственият въпрос беше как да се обясни това странно явление, което опровергава всички установени природни закони.
Поне десет различни теории се разпространяваха, някои малко или повече вероятни, а други малко или повече невероятни. Едни го наричаха „индианска хитрост“, други вярваха, че е чучело, а трети смятаха, че е истински конник, с глава, умело скрита под сарапето, на което има две дупки за очите, та, да може да гледа и направлява коня. Имаше и други, и то малко, които упорито поддържаха най-първата теория, че конникът без глава е самият дявол.
Имаше и много други предположения, които по един или друг начин се мъчеха да обяснят това неестествено явление. Някои си въобразяваха, че виждат главата или нещо като глава, наведена към гърдите и покрита със сарапето. Мнозина уверяваха, че са видели и главата в едната ръка на ездача, докато други отиваха още по-далече и твърдяха, че на тая глава имало шапка — черно, лъскаво, мексиканско сомбреро със златен кордон.
Имаше и други, още по-смели предположения, които се отнасяха не толкова до самото видение, колкото до връзката му с другото важно събитие на деня — убийството на младия Пойндекстър.
Повечето от хората вярваха, че между двете загадки има някаква връзка, макар че никой не можеше да я обясни. Онзи, който всички смятаха, че може да хвърли някаква светлина върху тайната, беше все още с помрачен разсъдък.
Измина цяла седмица в догадки и предположения, а през това време тайнственият ездач продължаваше да се появява по откритата равнина: ту галопира, ту язди бавно и спокойно, конят му ту е спрял и с блуждаещ поглед оглежда наоколо, ту, навел глава, бързо хрупа сочната трева грама, която по мое мнение прави пасбищата на югозападен Тексас най-добрите в света.
Изникнаха множество разкази около конника без глава, повечето от които бяха толкова невероятни, че не заслужават отбелязване. Но един достоверен случай трябва да бъде разказан, защото заема важно място в тази странна история.
* * *
Сред откритата прерия има горичка голяма около три-четири декара. Човек от прерията би я нарекъл „остров“ и наистина, ако погледнете към обширното зелено море, което заобикаля горичката, не можете да не забележите голямата прилика с остров. Туземците може да не забележат приликата. Понятието „остров“ е предадено от колонистите на техните наследници, които, макар и никога да не са виждали Великия океан, са запознати с това название.
На около двеста ярда от края на гористия остров спокойно пасе кон — конят с конника без глава. Тайнственият ездач е все още на гърба му, почти без никаква промяна в облеклото или държането, откакто го бяха видели за първи път преследвачите на убиеца. Шареното capane е на плещите му и закрива горната част на тялото. Гетите от ягуарова кожа покриват краката от бедрата до шпорите и скриват всичко тъй, че се виждат само очертанията им.
Тялото е наведено малко напред, като че да улесни коня да достига до тревата. Поводите, отпуснати свободно, не пречат на животното да пасе, макар че ездачът ги държи. Само хората, които твърдяха, че са видели глава, бяха казали истината. Глава има и както твърдяха, с шапка: черно сомбреро с кордон, също както го описваха. Главата е опряна на лявото бедро, брадата е почти наравно с коляното на ездача. Човек може да я види само от лявата страна, и то не винаги, защото от време на време единият край на сарапето я закриваше. Понякога можеше да се види и лицето. Чертите му са добре изваяни, но с тъжно изражение. Посинелите устни са полуотворени в призрачна усмивка. Виждат се два реда бели зъби.
Макар че няма забележима промяна в конника без глава, все пак има нещо ново. Досега яздеше сам, а сега с компания.
Компанията не е приятна — десетина вълка, клекнали наблизо в равнината: от време на време те подскачат около него.
Няма съмнение, че вълците не се нравят на коня. Той пръхти и удря с копита земята, когато някой от тях се осмели да се приближи до краката му.
Ездачът изглежда не обръща никакво внимание на двадесетината птици — големи черни птици, които кръжат около рамената му. Даже когато една по-смела от другите кацна на него, той не се опита да я обезпокои и не повдигна ръка да я прогони.
Три пъти една от птиците кацва на него — първо, на лявото му рамо, после на дясното и най-накрая между двете рамене, на мястото, гдето трябваше да бъде главата.
Птицата не се задържа повече от миг. Ако ездачът не чувствува оскърбление, то конят го чувствува и се противопоставя, като цвили пронизително и се хвърля напред, с което разгонва лешоядите, но те скоро пак се връщат.
Възседнал коня, който ту пасе спокойно, ту е обезпокояван от приближаването на вълците или от смелостта на птиците, конникът без глава стъпка по стъпка обикаля около прерийния остров.