Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Headless Horseman (A Strange Tale of Texas), 1865 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Владимир Филипов, 1978 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,7 (× 91гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Boman(2008)
Издание:
Томас Майн Рид. Конникът без глава
Роман
Преведе от английски: Владимир Филипов
Художник: Любен Зидаров
Редактор: Лъчезар Мишев
Художествен редактор: Венелин Вълканов
Технически редактор: Иван Андреев
Коректор: Албена Николаева
Редакционна колегия: Ефрем Каранфилов, Иван Цветков, Йордан Милев, Камен Калчев
Отговорен редактор: Николай Янков
Библиотечно оформление: Стефан Груев
Американска. Четвърто издание. ЛГ VI
Дадена за набор 30.VII.1977 г. Подписана за печат на 20.IV.1978 г. Излязла от печат 25.VI.1978 г.
Поръчка № 2134. Формат 116/60/90. Печатни коли 39. Издателски коли 39.
Цена на книжното тяло 2,65 лв. Цена 3.40 лв.
Индекс 11. 95376/6256-12-77
Издателство „Отечество“, София, 1978
ДПК „Димитър Благоев“
Mayne Reid. The Headless Horseman
Charles H. Clarke, London, 1869
История
- —Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Конникът без глава от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Конникът без глава | |
| The Headless Horseman | |
 | |
| Автор | Майн Рид |
|---|---|
| Създаване | 1865 г. САЩ |
| Първо издание | 1865 г. |
| Издателство | London: Chapman and Hall; vol I |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | приключенски роман |
| ISBN | ISBN 0548265313 |
Конникът без глава (на английски: The Headless Horseman, or A Strange Tale of Texas) е роман на писателя Майн Рид, написан през 1865 година, базиран на южнотексаска легенда [1] и на преживяванията и наблюденията на самия автор по време на престоя му в Съединените щати.
Сюжет
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
Действието в „Конникът без глава“ се развива през 50-те години на ХІХ век в щата Тексас. Богатият плантатор Удли Пойндекстър се преселва със семейството си от Луизиана в своя нов тексаски дом – Каза дел Корво. По пътя към плантацията, докато пресича изгорялата прерия, семейството се запознава с ирландския ловец на мустанги Морис Джерълд, който ги напътства как да пресекат прерията. Дъщерята на плантатора – Луиза Пойндекстър, се влюбва в младия ирландец. Това не остава незабелязано от капитан Касий Къхуун, племенник на плантатора и негов кредитор, който е влюбен и иска да се ожени за братовчедка си. Още повече- така ще сложи ръка на плантацията. Така се поставя началото на вражда между ирландеца и капитана. Капитан Къхуун решава да отстрани своя съперник в любовта и го предизвиква на дуел. Оказва се обаче, че е подценил противника си и остава жив единствено благодарение на великодушието на ловеца на мустанги. Къхуун обаче не се отказва от плана си и възлага убийството на друг ловец на мустанги – мексиканеца Мигел Диас, който също мрази ирландеца. Причината е, че красивата и горда Исидора Коварубио дес Лянос, за която Диас мечтае да се ожени е нещастно влюбена в Морис. Така се очертват два любовни тригълника от самото начало - Къхуун-Луиза Пойндекстър-Морис Джерълд и Исидора-Морис Джеррълд -Луиза Пойндекстър и те се преплитат.
В това време оздравелият след дуела Морис Джерълд и Луиза Пойндекстър започват тайно да се срещат в градината на Каса дел Корво. При последната им среща те са разкрити от ревнивия капитан. Той подстрекава брата на Луиза – Хенри Пойндекстър, да се разправи с наглия ирландец, като се надява, че братът ще убие Морис Джерълд, за да защити честта на сестра си. Но след като изслушва сестра си, Хенри решава, че е обидил незаслужено ловеца на мустанги и тръгва след него, за да му се извини. След Хенри в тъмната прерия тръгва на кон и капитан Къхуун, като решава да се разправи веднъж завинаги със своя съперник в любовта.
На следващата заран Хенри не се появява за закуска и в имението и форта се организира отряд от плантатори и военни, които започват да го издирват в околността. По време на търсенето отрядът се натъква за първи път на страшно създание – Конник без глава. По това време Мигел Диас със своите съучастници, преоблечени като индианци, нападат хижата на Морис на брега на Аламо, за да го убият. Младият ирландец отсъства, а вместо него по пътя мексиканците срещат Конника без глава.
Ловецът Зебулон Стамп, приятел на ловеца на мустанги, и неговият слуга Фелим откриват Морис в прерията, където е прекарал няколко дни, нападан от койоти и ягуар, болен и с мозъчно сътресение. Първоначално за него се грижи Исидора, която се среща с Луиза Пойндекстър докато той е болен. Луиза напуска сцената огорчена, че намира при Морис, Исидора, а в това време той бълнува нейното име и Исидора го изоставя. Те го отвеждат в дома му, където по-късно го открива отрядът, издирващ Хенри Пойндекстър. Намирайки в хижата наметалото и шапката на Хенри, регулаторите решават да линчуват Морис Джерълд. Пристигането на Зеб Стамп, който през това време е на лов в околността, осуетява плановете им, и ловецът на мустанги е отведен във форт Индж, за да бъде съден.
Зеб Стамп успява да отложи процеса с няколко дни и тръгва по следите, оставени в прерията. Така старият ловец открива кой е истинският убиец и какво представлява тайнственият Конник без глава. Пред съда Морис Джерълд дава показания, които карат много хора да променят мнението си за неговата вина. В това време в прерията се появява и Конникът без глава. Той е заловен от капитан Къхуун и доведен пред съда. Страшният ездач се оказва обезглавеният Хенри Пойндекстър. Показания пред съда дава и Зеб Стамп. По негово искане от трупа е изваден куршумът на убиеца, върху който са изрязани уличаващите инициали К. К. К. (капитан Касий Къхуун). Капитанът се впуска в бяг през прерията. Той има добри шансове, защото е с новият и отпочинал кон на Исидора (те ги разменят), но е заловен от Морис Джерълд. Касий Кухуун е изправен пред съда, където огорчен и озлобен, признава, че по погрешка е убил братовчед си, който е бил разменил дрехите и шапката си с ловеца на мустанги. След своето признание капитанът вади скрито оръжие и стреля в тялото на Морис Джерълд, след което се самоубива. За щастие успява само самоубийството. Морис е жив – куршумът е уцелил медальона, подарък от неговата любима. Ловецът на мустанги и красивата Луиза най-накрая намират своето щастие. Исидора е убита от Диас и ловеца на мустанти отмъщава за нея-
Признание
„Конникът без глава“ е най-популярният роман на Майн Рид. Владимир Набоков си спомня „Конникът без глава“ като любим роман на детството си, поради който е успял да си представи „прерията, безкрайните пространства и небесния свод“.[2] На 11 години Набоков дори превежда „Конникът без глава“ във френска проза.[3]
Герои
- Морис Джерълд – ловец на мустанги
- Луиза Пойндекстър – красива креолка
- Хенри Пойндекстър – брат на Луиза Пойндекстър
- Капитан Касий Къхуун – бивш капитан от доброволчески полк, братовчед на Луиза и Хенри и главен съперник за любовта на Луиза
- Исидора Коварубио де лос Лянос. - млада испанка, благородничка, която нещастно е влюбена в Морис Джерълд.
- Удли Пойндекстър – плантатор, баща на Луиза и Хенри
- Зебулон Стамп – ловец и следотърсач, приятел на Морис
- Фелим О'Нийл – слугата на Морис Джералд
Издания на български език
- „Конникътъ безъ глава“, София, изд. „Хемусъ“, 1929 г., 215 с.
- „Конникътъ безъ глава“, София, изд. „Ив. Коюмджиевъ“, 194- г., 190 с.
- „Конникътъ безъ глава“, София, прев. Симеонъ Андреевъ, 1945 г.,191 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Ив. Коюмджиев“, 1947 г.,
- „Конникът без глава“, София, изд. „Народна младеж“, библиотека „Приключения и научна фантастика“ № 21, 1956 г., 584 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Народна младеж“, 1962 г., 512 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Отечество“, библиотека „Световна класика за деца и юноши“, 1978 г., 624 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Отечество“, „Майн Рид: Избрани произведения в 6 тома“, 6 том, 1981 г., 615 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Отечество“, библиотека „Избрани книги за деца и юноши“, 1986 г., 552 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Емас“, библиотека „Вечните приключенски романи“, 1998 г., 558 с.
Екранизации
- „El último mexicano“, черно-бял мексикански филм от 1960 г., режисьор: Juan Bustillo Oro, с участието на: Luz María Aguilar, Armando Arriola, Yerye Beirute. [4]
- „Всадник без головы“, съветски филм от 1973 г., с участието на Людмила Савелиева, Олег Видов, Аарне Юкскюла, Иван Петров. [5]
Източници
- ↑ He lost head; we got a tale. Kent Biffle. The Dallas Morning News. TEXAS; Pg. 35A; TEXANA. 22 юни 2003.
- ↑ CLASSICS ON CASSETTE:'SPEAK, MEMORY'. John Espey. Los Angeles Times Book Review; Page 8; Book Review Desk. 20 октомври 1991.
- ↑ Artist as Precocious Young Man. Rutherford A. Sunday Herald 30 декември 1990.
- ↑ El último mexicano (1960)
- ↑ Vsadnik bez golovy (1972)
Външни препратки
| |||||
Глава LIV
НОСИЛКА В ПРЕРИЯТА
Приятелските ръце, обгърнали Морис Джерълд, принадлежаха на Зеб Стамп.
Следвайки указанията от картичката, старият ловец се отправи с най-голяма бързина към посоченото място.
За щастие той бе на един изстрел разстояние точно в опасния миг, когато ягуарът се готвеше да скочи. При все че прониза сърцето му, куршумът не попречи на свирепото животно да направи последния скок в живота си.
Но за това се сетиха по-късно. Тогава нямаше време.
Като се втурна във водата, за да се увери, че изстрелът му е улучил, ловецът бе нападнат, но не от ноктите на ягуара, а от човека, когото бе спасил от тях.
За щастие на Зеб, ловецът на мустанги бе оставил ножа си на сушата; но едва що не го удуши. И само след като хвърли пушката и напрегна всичките Си сили, великанът успя да отбие неочакваното нападение.
Последва борба. Най-после Зеб сграбчи младия ирландец с големите си ръце и го занесе на брега.
Но не се свърши само с това. Щом се освободи от прегръдките му, Морис се спусна към ореховото дърво така бързо, като че раненият му крак не го затрудняваше вече.
Ловецът предугади намерението му. Нали беше повече от шест фута висок? Той видя оставения на наметалото окървавен нож. Към него се бе отправил ловецът на мустанги.
Зеб се втурна след обезумелия Морис, сграбчи го в мечешките си прегръдки и го задържа.
— Бързай, Фелим! — извика той. — Скрий ножа! Господарят ти е загубил разума си. От треската трябва да е. Почна да буйствува.
Фелим се подчини веднага, покатери се на дървото и взе ножа.
Но борбата не свърши и с това. Изпадналият в делириум човек започна да се бие със спасителя си, като крещеше, заплашваше и въртеше очи, блеснали в дива сатанинска светлина.
Тази безумна борба продължи цели десет минути.
Най-после той се отпусна изтощен на земята. Тялото му се сви няколко пъти в гърчове, придружени от въздишки, които се откъсваха сякаш от дъното на гърдите му; след това остана неподвижен, като че го бе напуснала и последната искра живот.
Като помисли, че господарят му е умрял, ирландецът започна жално да вие.
— Стига си ревал, проклетнико! — извика Зеб. — Твоите викове ще накарат душата му да избяга от тялото. Колкото си умрял ти, толкова е умрял и той. Припадна само. Нищо му няма, ако съдим по това, как ме нареди. Да — продължи той, като се наведе и огледа Морис; — Не виждам никъде рана. Няма нищо опасно. Коляното е отекло доста, но костта не е счупена. Иначе нямаше да може да стои на краката си. А пък драскотините не са страшни. От какво ли са? Не ще да са от ягуара. Трябва да са от нокти на див котарак. Охо, сега забелязвам. Имало е битка още преди да дойде петнистия звяр. Нападали са го койоти. Кому ще дойде на ум, че тия страхливи животни ще нападнат човек? А правят и това, ако им попадне някой сакат, дявол да ги вземе!
Старият ловец си говореше сам. Зарадван, че господарят му е жив и няма да умре, Фелим преустанови изведнъж жалния си вой и започна весело да подвиква и подскача, като щракаше през цялото време с пръсти по ирландски.
Неговата радостна възбуда подействува и на Тара и тя се присъедини към буйния ирландски танц. Зеб не обърна внимание на лудориите им, а се наведе още веднъж над Морис, за да довърши започнатия преглед.
Като се убеди, че наистина няма никакви сериозни рани, той се изправи и започна да разглежда пръснатите по земята вещи. Забелязал бе вече панамената шапка, която беше на главата на ловеца на мустанги. Странна мисъл премина през ума му, когато я видя.
Шапки от тревата guayaquie, неправилно наричана панама, не бяха нещо необикновено. Много южняци от Тексас и някои други щати ги носеха. Но ловецът знаеше, че младият ирландец обикновено носеше различното на вид мексиканско сомбреро. Възможно бе да е решил да промени външността си. Въпреки това, докато се взираше в шапката, на Зеб се стори, че я е виждал на друга глава. Той се наведе и свали шапката не защото предполагаше, че Морис се е сдобил с нея по нечестен начин, а защото искаше да я разгледа. Целта му беше да намери някакво обяснение на загадката или по-скоро на редицата загадки, които го озадачаваха.
Като погледна вътрешната й страна, той видя две имена. Първото — на един шапкар от Нови Орлеан, чийто етикет бе залепен на дъното. Второто име беше написано:
Хенри Пойндекстър
Едва сега Зеб забеляза наметалото. Той го разгледа и видя, че и то принадлежи на същия човек.
— Чудна работа — промърмори ловецът, навел очи към земята и потънал явно в дълбоки размишления. — Дяволите да ги вземат и шапките, и главите, и всичко! Нито шапките са на главите си, нито главите на местата си! Честна дума, нещо не е в ред. Ако не чувствувах болка над лявото око, дето ме цапна младият момък, щях да сметна, че мозъчната ми кутия не е на мястото си. Няма полза да чакам обяснения от него — добави той, като погледна Морис, — поне докато не дойде на себе си и не си отспи хубаво. А никой не знае кога ще стане това. Ех — продължи Зеб, след като мълча известно време, унесен в мислите си. — Нищо няма да спечелим, като стоим тук. Трябва да го приберем в колибата, а това може да стане само ако го занесем. На картичката пише, че не може да пристъпи. Само от инат се е движил. Този крак изглежда по-зле и по-зле. Трябва да го носим.
Ловецът се замисли как да пренесат Морис.
— От него човек не може да очаква да измисли нещо — продължи той, като погледна към ирландеца, който разговаряше с Тара. Кучето има повече мозък. Няма значение! Ще го накарам и той да помага в носенето, когато му дойде времето. Само че как ще стане тази работа? Трябва ни носилка. Да речем, че ще я направим с два пръта и наметалото или одеялото, което Фелим донесе от колибата. Да, носилка, носилка ни трябва!
Той повика на помощ ирландеца. Отсякоха от гората две дръвчета, дълги по десетина фута, и окастриха клоните им. След това избраха други две по-къси и ги привързаха напряко към първите. Отгоре опънаха най-напред сарапето, а след това за по-здраво и наметката.
Така се образува носилка, на която лесно можеха да пренесат някой ранен или пиян.
Човекът, за когото я приготвиха, приличаше повече на пиян, защото отново започна да буйствува и трябваше да го вържат за рамката.
За разлика от обикновените носилки тази бе носена не от двама души, а от човек и кобила. Кобилата отпред, а човекът отзад. Човекът беше ирландецът. Старият ловец изпълни обещанието си и накара Фелим да помага в пренасянето, когато му дойде времето.
Зеб се нагърби с по-леката задача на водач. Носилката не беше нещо измислено от ловеца. Тя напомняше мексиканските litera[1], които той бе виждал може би в Южен Тексас. Отличаваше се от тях само по това, че те бяха покрити и вместо кобила и човек ги носеха две мулета.
На тази случайна носилка Морис Джерълд бе пренесен до дома му.
* * *
Беше вече нощ, когато чудноватата група пристигна в хакалето. Силни, внимателни ръце пренесоха ранения от носилката до леглото от кожи, гдето обикновено той почиваше.
Но Морис не знаеше къде се намира и не виждаше приятелските лица, надвесени над него. Мислите му все още блуждаеха, но той не буйствуваше вече. Настъпило бе затишие.
Болният не отговаряше на ласкавите въпроси, с които се обръщаха към него, но и не мълчеше — мърмореше несвързани думи, които биха могли да предизвикат смях, но сега будеха само опасения.
Неговите приятели превързаха раните му, доколкото умееха да сторят това. Не можеха да направят нищо друго освен да дочакат настъпването на деня.
Фелим легна на постелята си да спи, а Зеб остана да бди до леглото на болния.
Фелим си легна не от липса на преданост към Морис, а защото Зеб го накара да спи, като каза, че не е необходимо и двамата да бдят край болния.
Старият ловец имаше свои съображения. Той искаше дори и Фелим да не слуша тези несвързани думи. По-добре е само той да ги чуе. И цяла нощ ги слуша сам. Някои от думите го изненадаха, други — не. Той не се учуди никак например, че болният често повтаря името Луиза заедно с пламенни любовни увещания.
Но Морис произнасяше често и друго име — името на Луизиния брат. Думите му бяха несвързани, неразумни, съвсем неясни.
Много време преди утринната светлина да нахълта в хакалето, Зеб Стамп, съпоставяйки чутото с това, което знаеше, дойде до заключението, че Хенри Пойндекстър не е между живите.