Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Headless Horseman (A Strange Tale of Texas), 1865 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Владимир Филипов, 1978 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,7 (× 91гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Boman(2008)
Издание:
Томас Майн Рид. Конникът без глава
Роман
Преведе от английски: Владимир Филипов
Художник: Любен Зидаров
Редактор: Лъчезар Мишев
Художествен редактор: Венелин Вълканов
Технически редактор: Иван Андреев
Коректор: Албена Николаева
Редакционна колегия: Ефрем Каранфилов, Иван Цветков, Йордан Милев, Камен Калчев
Отговорен редактор: Николай Янков
Библиотечно оформление: Стефан Груев
Американска. Четвърто издание. ЛГ VI
Дадена за набор 30.VII.1977 г. Подписана за печат на 20.IV.1978 г. Излязла от печат 25.VI.1978 г.
Поръчка № 2134. Формат 116/60/90. Печатни коли 39. Издателски коли 39.
Цена на книжното тяло 2,65 лв. Цена 3.40 лв.
Индекс 11. 95376/6256-12-77
Издателство „Отечество“, София, 1978
ДПК „Димитър Благоев“
Mayne Reid. The Headless Horseman
Charles H. Clarke, London, 1869
История
- —Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Конникът без глава от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
Конникът без глава | |
The Headless Horseman | |
Автор | Майн Рид |
---|---|
Създаване | 1865 г. САЩ |
Първо издание | 1865 г. |
Издателство | London: Chapman and Hall; vol I |
Оригинален език | английски |
Жанр | приключенски роман |
ISBN | ISBN 0548265313 |
Конникът без глава (на английски: The Headless Horseman, or A Strange Tale of Texas) е роман на писателя Майн Рид, написан през 1865 година, базиран на южнотексаска легенда [1] и на преживяванията и наблюденията на самия автор по време на престоя му в Съединените щати.
Сюжет
Действието в „Конникът без глава“ се развива през 50-те години на ХІХ век в щата Тексас. Богатият плантатор Удли Пойндекстър се преселва със семейството си от Луизиана в своя нов тексаски дом – Каза дел Корво. По пътя към плантацията, докато пресича изгорялата прерия, семейството се запознава с ирландския ловец на мустанги Морис Джерълд, който ги напътства как да пресекат прерията. Дъщерята на плантатора – Луиза Пойндекстър, се влюбва в младия ирландец. Това не остава незабелязано от капитан Касий Къхуун, племенник на плантатора и негов кредитор, който е влюбен и иска да се ожени за братовчедка си. Още повече- така ще сложи ръка на плантацията. Така се поставя началото на вражда между ирландеца и капитана. Капитан Къхуун решава да отстрани своя съперник в любовта и го предизвиква на дуел. Оказва се обаче, че е подценил противника си и остава жив единствено благодарение на великодушието на ловеца на мустанги. Къхуун обаче не се отказва от плана си и възлага убийството на друг ловец на мустанги – мексиканеца Мигел Диас, който също мрази ирландеца. Причината е, че красивата и горда Исидора Коварубио дес Лянос, за която Диас мечтае да се ожени е нещастно влюбена в Морис. Така се очертват два любовни тригълника от самото начало - Къхуун-Луиза Пойндекстър-Морис Джерълд и Исидора-Морис Джеррълд -Луиза Пойндекстър и те се преплитат.
В това време оздравелият след дуела Морис Джерълд и Луиза Пойндекстър започват тайно да се срещат в градината на Каса дел Корво. При последната им среща те са разкрити от ревнивия капитан. Той подстрекава брата на Луиза – Хенри Пойндекстър, да се разправи с наглия ирландец, като се надява, че братът ще убие Морис Джерълд, за да защити честта на сестра си. Но след като изслушва сестра си, Хенри решава, че е обидил незаслужено ловеца на мустанги и тръгва след него, за да му се извини. След Хенри в тъмната прерия тръгва на кон и капитан Къхуун, като решава да се разправи веднъж завинаги със своя съперник в любовта.
На следващата заран Хенри не се появява за закуска и в имението и форта се организира отряд от плантатори и военни, които започват да го издирват в околността. По време на търсенето отрядът се натъква за първи път на страшно създание – Конник без глава. По това време Мигел Диас със своите съучастници, преоблечени като индианци, нападат хижата на Морис на брега на Аламо, за да го убият. Младият ирландец отсъства, а вместо него по пътя мексиканците срещат Конника без глава.
Ловецът Зебулон Стамп, приятел на ловеца на мустанги, и неговият слуга Фелим откриват Морис в прерията, където е прекарал няколко дни, нападан от койоти и ягуар, болен и с мозъчно сътресение. Първоначално за него се грижи Исидора, която се среща с Луиза Пойндекстър докато той е болен. Луиза напуска сцената огорчена, че намира при Морис, Исидора, а в това време той бълнува нейното име и Исидора го изоставя. Те го отвеждат в дома му, където по-късно го открива отрядът, издирващ Хенри Пойндекстър. Намирайки в хижата наметалото и шапката на Хенри, регулаторите решават да линчуват Морис Джерълд. Пристигането на Зеб Стамп, който през това време е на лов в околността, осуетява плановете им, и ловецът на мустанги е отведен във форт Индж, за да бъде съден.
Зеб Стамп успява да отложи процеса с няколко дни и тръгва по следите, оставени в прерията. Така старият ловец открива кой е истинският убиец и какво представлява тайнственият Конник без глава. Пред съда Морис Джерълд дава показания, които карат много хора да променят мнението си за неговата вина. В това време в прерията се появява и Конникът без глава. Той е заловен от капитан Къхуун и доведен пред съда. Страшният ездач се оказва обезглавеният Хенри Пойндекстър. Показания пред съда дава и Зеб Стамп. По негово искане от трупа е изваден куршумът на убиеца, върху който са изрязани уличаващите инициали К. К. К. (капитан Касий Къхуун). Капитанът се впуска в бяг през прерията. Той има добри шансове, защото е с новият и отпочинал кон на Исидора (те ги разменят), но е заловен от Морис Джерълд. Касий Кухуун е изправен пред съда, където огорчен и озлобен, признава, че по погрешка е убил братовчед си, който е бил разменил дрехите и шапката си с ловеца на мустанги. След своето признание капитанът вади скрито оръжие и стреля в тялото на Морис Джерълд, след което се самоубива. За щастие успява само самоубийството. Морис е жив – куршумът е уцелил медальона, подарък от неговата любима. Ловецът на мустанги и красивата Луиза най-накрая намират своето щастие. Исидора е убита от Диас и ловеца на мустанти отмъщава за нея-
Признание
„Конникът без глава“ е най-популярният роман на Майн Рид. Владимир Набоков си спомня „Конникът без глава“ като любим роман на детството си, поради който е успял да си представи „прерията, безкрайните пространства и небесния свод“.[2] На 11 години Набоков дори превежда „Конникът без глава“ във френска проза.[3]
Герои
- Морис Джерълд – ловец на мустанги
- Луиза Пойндекстър – красива креолка
- Хенри Пойндекстър – брат на Луиза Пойндекстър
- Капитан Касий Къхуун – бивш капитан от доброволчески полк, братовчед на Луиза и Хенри и главен съперник за любовта на Луиза
- Исидора Коварубио де лос Лянос. - млада испанка, благородничка, която нещастно е влюбена в Морис Джерълд.
- Удли Пойндекстър – плантатор, баща на Луиза и Хенри
- Зебулон Стамп – ловец и следотърсач, приятел на Морис
- Фелим О'Нийл – слугата на Морис Джералд
Издания на български език
- „Конникътъ безъ глава“, София, изд. „Хемусъ“, 1929 г., 215 с.
- „Конникътъ безъ глава“, София, изд. „Ив. Коюмджиевъ“, 194- г., 190 с.
- „Конникътъ безъ глава“, София, прев. Симеонъ Андреевъ, 1945 г.,191 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Ив. Коюмджиев“, 1947 г.,
- „Конникът без глава“, София, изд. „Народна младеж“, библиотека „Приключения и научна фантастика“ № 21, 1956 г., 584 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Народна младеж“, 1962 г., 512 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Отечество“, библиотека „Световна класика за деца и юноши“, 1978 г., 624 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Отечество“, „Майн Рид: Избрани произведения в 6 тома“, 6 том, 1981 г., 615 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Отечество“, библиотека „Избрани книги за деца и юноши“, 1986 г., 552 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Емас“, библиотека „Вечните приключенски романи“, 1998 г., 558 с.
Екранизации
- „El último mexicano“, черно-бял мексикански филм от 1960 г., режисьор: Juan Bustillo Oro, с участието на: Luz María Aguilar, Armando Arriola, Yerye Beirute. [4]
- „Всадник без головы“, съветски филм от 1973 г., с участието на Людмила Савелиева, Олег Видов, Аарне Юкскюла, Иван Петров. [5]
Източници
- ↑ He lost head; we got a tale. Kent Biffle. The Dallas Morning News. TEXAS; Pg. 35A; TEXANA. 22 юни 2003.
- ↑ CLASSICS ON CASSETTE:'SPEAK, MEMORY'. John Espey. Los Angeles Times Book Review; Page 8; Book Review Desk. 20 октомври 1991.
- ↑ Artist as Precocious Young Man. Rutherford A. Sunday Herald 30 декември 1990.
- ↑ El último mexicano (1960)
- ↑ Vsadnik bez golovy (1972)
Външни препратки
|
Глава XXXIV
КАВАЛЕРСКА ПОВЕЛЯ
Къде отиде Касий Къхуун?
Сигурно не в спалнята си. Нима може да заспи човек, терзан от такава мъка?
Той отиде не в своята стая, а в спалнята на братовчеда си, младия Хенри Пойндекстър.
Къхуун влезе при него направо без дори да запали свещ. Нямаше и нужда. Лунните лъчи, които проникваха през решетките на прозорците, изпълваха стаята със светлина. Лесно можеше да се види простата мебелировка — мивка, тоалетна, един-два стола и легло със завеса против комари. Под тях младежът бе унесен в спокойния сън на невинните. Неговата красива глава почиваше отпусната на възглавницата, по която бяха разпръснати лъскавите му къдрави коси.
Когато Къхуун повдигна муселиновата завеса, лъчите на луната осветиха благородно мъжествено лице.
Каква разлика между двете лица, които се намираха толкова близо едно до друго! И двете бяха красиви, но моралният им облик бе съвсем различен.
— Събуди се, Хари, събуди се! — извика рязко Къхуун на спящия и силно разтърси раменете му.
— О! А! Ти ли си, Кеш? Какво има? Индианците ли?
— По-лошо от тях, по-лошо, по-лошо! Бързай! Стани и виж сам! По-бързо! Иначе ще бъде късно. Бързай, за да видиш позора на нашето семейство! Бързай, ако не искаш името Пойндекстър да стане за смях в Тексас.
При такива думи никой, още по-малко един Пойндекстър, не би продължил да спи. Най-младият представител на семейството отметна завесата против комари и скочи на пода, занемял от учудване.
— Няма какво да се обличаш — извика възбудено Касий. — Чакай. Обуй си панталоните! Защо ти са дрехи сега? Няма време да се занимаваме с дреболии. Бързай! Бързай!
За по-малко от двадесет секунди младият плантатор облече простия костюм, който носеше обикновено — панталони и памучна креолска риза. След още двадесет секунди, подчинявайки се на братовчед си и без да знае защо така неочаквано го събудиха, той бързаше по пясъчната пътека в градината.
— Какво има, Кеш? — попита Хенри, когато братовчед му забави ход. — Какво значи всичко това?
— Виж сам! Стой до мене! Погледни между дърветата към мястото, гдето държиш лодката си. Виждаш ли нещо?
— Нещо бяло. Прилича на женска рокля. Да, така е. Като че ли е жена.
— Да, жена е. Коя предполагаш?
— Отгде да знам? Коя е?
— До нея има друга, по-тъмна фигура.
— Изглежда, че е някой мъж. Мъж е.
— Кой мислиш?
— Отгде да знам. Кеш. Ти знаеш ли?
— Да, знам. Мъжът е Морис — ловецът на мустанги.
— А жената?
— Жената в неговите прегръдки е Луиза, твоята сестра. Сърцето на Хенри бе пронизано сякаш от куршум. Той се втурна по пътеката.
— Стой! — извика Къхуун, като го хвана и задържа. — Забравяш, че нямаш оръжие. А оня е въоръжен. Дръж! Вземи това — продължи той, като мушна в ръцете на братовчед си нож и пистолет.
— Щях да ги употребя аз, но реших, че е по-добре братът да отмъсти за нанесената обида. Върви, моето момче! Гледай да не я нараниш, а него да не изпуснеш! Въобще не го предупреждавай! Щом се разделят, прати един куршум в стомаха му. Ако ни един от шестте не улучи употреби ножа! Аз ще стоя наблизо и ще ти се притека на помощ в случай на опасност. Сега върви! Изненадай мерзавеца и му дай да разбере!
Не бяха необходими толкова подстрекателства, за да накарат Хенри Пойндекстър да действува бързо. Опозорена бе сестра му!
След няколко секунди той се озова пред предполагаемия съблазнител.
— Жалък подлец! — извика Хенри. — Махни мръсните си ръце от моята сестра! — Луиза, дръпни се, за да мога да го убия! Дръпни се, казвам ти!
Ако тази заповед бе изпълнена, Морис Джерълд нямаше да съществува може би в този миг, освен ако бе имал сърце да убие Хенри Пойндекстър. А това той можеше да стори лесно, като се вземе предвид бързината и умението му да си служи с огнестрелни оръжия.
Вместо да извади револвера си от кобура или да направи нещо, за да се защити, Морис се опита само да се освободи от прелестните ръце, които все още не се отделяха от него. Безпокоеше се само за тяхната притежателка, не и за себе си.
Ако Хенри бе стрелял, би изложил на опасност живота на сестра си. Затова не посмя да дръпне спусъка.
Това забавяне спаси живота и на тримата. Креолката бързо прецени положението, освободи внезапно любимия от прегръдката, която го предпазваше, и обви ръце около брата си. Тя знаеше, че няма защо да се страхува от револвера на Морис. Трябваше само да възпре Хенри.
— Върви! Върви си! — извика тя на Морис, докато се бореше да задържи вбесения младеж. — Остави аз да му обясня всичко. Върви си, Морис! Бягай!
— Хенри Пойндекстър — каза младият ирландец, преди да изпълни молбата на любимата си, — аз не съм подлец, както ме нарекохте. Дайте ми време и аз ще докажа, че вашата сестра има по-правилно мнение за мене, отколкото нейния баща, брат и братовчед. Искам само шест месеца. Ако в края на този срок не се покажа достоен за нейното доверие — за нейната любов, тогава ще ви позволя да ме застреляте, щом ме видите, както бихте застреляли подлия койот, изпречил се случайно на пътя ви. А дотогава — прощавайте!
Усилията на Хенри да се освободи от ръцете на сестра си, които изглеждаха по-здрави от неговите, отслабваха все повече, докато слушаше тези думи и накрая спряха.
Шум от гмуркане в реката показа, че среднощният натрапник в имението на Каса дел Корво се връща към дивата прерия, която бе избрал за свой дом.
За пръв път Морис минаваше реката по такъв начин. Два пъти по-рано я бе прекосявал с лодката, която се връщаше след това на мястото си, теглена от една нежна ръка с ласото, подарено заедно с петнистия мустанг.
— Братко, не си справедлив към него! Вярвай ми, наистина си несправедлив! — започна да го увещава Луиза, след като Морис си отиде. — О, скъпи Хенри, да знаеш само колко е благороден. Той е толкова далеч от мисълта да ми навреди. Само преди малко ми разкри плана си да… да предотврати скандала… да ме ощастливи. Вярвай братко, той е джентълмен, а дори да не е… дори да е само обикновен човек, за какъвто го смятаме, не бих могла да постъпя другояче… Защото го обичам.
— Луиза, кажи ми истината! Говори с мене така, както би говорила на себе си! От това, което видях тази вечер, разбрах повече, отколкото от думите ти, че го обичаш. Злоупотребил ли е той с твоите чувства?
— Не! Не! Не, кълна ти се, че не е. Той е толкова благороден и дори ако аз. Хенри, невинен е! Ако изобщо има нещо, за което трябва да се съжалява, вината е само моя. О, братко, защо го оскърби?
— Оскърбих ли го?
— Да, Хенри, грубо, несправедливо.
— Ще го настигна да се извиня. Ако казваш истината, трябва непременно да го сторя. Тръгвам веднага. Знаеш, че аз го харесах от самото начало. Не можех да си представя, че е способен на подлости, а сега съм убеден, че не е. Да се приберем у дома! Иди най-добре да си легнеш, скъпа Лу. А аз ще тръгна ей сега към хотела, гдето се надявам да го заваря. Нс бих се успокоил, ако не поправя грешката си.
Хенри хвана нежно сестра си за ръка и я поведе бързо към къщи. Той изпитваше към нея съчувствие и нито капка гняв. Възнамеряваше да настигне след това младия ирландец, за ла се извини за обидата, която неволно му бе нанесъл.
Когато двамата изчезнаха в къщата, трета фигура, свита досега в шубрака, се изправи и ги последва по каменните стъпала. Това бе братовчед им Касий Къхуун.
Той имаше намерение да тръгне след ловеца на мустанги.