Георги Стоев
Маргина, Бойко и другите (23)

Глава 23

Маджо бе полудял от напрежение и любопитство и караше Крейзи да ми звъни и да ме пита за записите. Искаше час по-скоро да ги получи. Всичко стана спонтанно и сега нямах абсолютно никаква идея, откъде да му измисля тези записи. Чудех се дали да не накарам някои от моите хора да импровизират, но Маджо разполагаше със записи за кой ли не и не беше трудно да сравни гласовете. И за това бях помислил. Щях да му обясня, че Димата си е преправил гласа, когато говори за убийство, и почти бях сигурен, че номерът щеше да мине. Освен това залагах много на факта, че човек по-скоро вярва на лъжите, отколкото на истината. А при Маджо това не се случваше рядко. Бях му показвал снимки на съвсем невинни хора — съученици на Тупана от забутаните села в неговия край, с обяснението, че са вършачи на Женята. Надявах се да не се опита да ги търси и убие в пристъп на параноя. Едва се сдържах от смях, когато виждах сериозното му изражение и чувах думите му, че ги познава и ги е виждал как дебнат, след което прилежно заключваше снимките в сейфа си.

Една случка ми помогна да се измъкна временно от цялата история със записите. Крейзи ми звънна вечерта и ми каза, че следобяд отвлекли сина на Венци Стефанов. Маджо и Бай Миле ме чакали в ресторанта на Славчо, ако мога да отида спешно, „… ако не мога, пак! — така наредил Маджо“.

Вечерният час на Маджо бе настъпил, но явно проблемът наистина бе сериозен, за да е толкова настоятелен.

Заварих ги в стаичката. Изненадващо за мен Бай Миле бе напълно трезвен, но похапваше разни мезета, докато Маджо вече се бе матирал. И въпреки това, като ме видя, ми предложи уиски. След като му отказах, сам доля чашата си до ръба с кехлибарената течност.

— Нали разбра за какво те повикахме? — разлигави се той. — Можеш ли да ни помогнеш? - продължи, без да изчака отговора ми.

— Не виждам как.

— Е, тогава аз ще ти обясня. Сигурен съм, че това отново е по поръчка на Димата… Този човек иска да ме разруши. Това е типично в негов стил, да тормози близките ми, за да ме намразят… Иска да ме остави без приятели.

Изобщо не бе далеч от истината.

— Все още не разбирам каква ще е моята роля?

— Сигурен съм, че Кирчо Малкия и Пехливанов участват в партия с Димата. Ходи при тях… сега, веднага — разпеняви се Маджо, като пръскаше слюнки — … и им кажи да пуснат момчето… иначе ще ме принудят да подкарам техните близки.

— Чакай малко бе, Младене — изтръгна се от мълчанието си Бай Миле. — Как така ще го пращаш да им казва да го пуснат. Те щом веднъж са се навили да го вземат, значи са си преценили нещата. Само ще объркаш всичко още повече. Ще вземат да се ядосат и да убият сина на Венци.

— Мий, к’во да правим тогава? — разтърси главата си Маджо. — Нали на теб ти плащам да ме спасяваш от такива работи — нахвърли се сега върху Бай Миле.

На Милчо му стана неприятно.

— Добре де, ей го и Жоро е тук! Двамата ще измислим нещо…

— Нищо няма да измислите — ядоса се още повече Маджо. — Сигурен съм, че са го отвлекли от онази банда на Шаки. Куките ми докладваха, че бачкали за Киро Малкия. Така че вече всичко ми е ясно. Димата е пуснал поръчката, Киро я е организирал.

— Има логика — обади се Бай Миле. — Брежанеца е изгладнел в последно време.

— Жоро, ти нали познаваш тази бандичка? — вторачи се в мен Младен.

— Знам ги, но не съм ги виждал, откакто умря Поли. Преди му вършеха дребни услуги.

— Добре… след час тук ще пристигнат 500 хиляди лева. Ходи ги намери лично, така ще прескочим Киро Малкия. Дай им парите и доведи момчето. Какво се чудиш? — удари с юмрук по масата той. — Имат сметка да ги вземат. Ако успеят да измъкнат от Венци повече, ще трябва да ги делят с Брежанеца и Димата. А така ще кажат, че се е измъкнал сам. Аз няма да ги предам - съвсем се въодушеви той. — А тези 500 хиляди им ги давам не защото не мога да ги намеря и избия, а просто защото са имали дупе да го направят. Аз уважавам смелите хора. Знаят, че стоя зад Венци, и въпреки това са го направили.

— Нема да стане така — прекъсна го Бай Миле. — Аз съм сигурен, че Димата няма да им вземе нищо. Той просто иска да те нарани. А Киро най-много да им влезе на партия в печалбата. Разбери бе, Младене, не си в положение да налагаш условия.

Маджо запали цигара, облегна се назад и запуши мълчаливо. След няколко минути блъсна бутилката с уиски и чашата от масата, пребърка джобовете на сакото си, накрая изсипа в дланта си няколко хапчета и ги изпи. Стана, отвори вратата и поръча на охранителите да му донесат от кухнята някаква вечеря.

— Не ми се връзвайте — каза той, докато довършваше порцията агнешко? — Уморен съм… бесен… и алкохолът ме свали! Най-много ме притеснява в тази ситуация един човек, за когото досега не говорихме. А се познаваме с него от двайсет и пет години.

И двамата с Бай Миле го зяпнахме в очакване да чуем за този „познат“.

— Маргина е! К’во ме зяпате? — ядоса се той. — Димата няма да посмее да направи такова нещо без него.

— Значи работата ще отиде много на зле — направи кисела физиономия Бай Миле. — Тоя, като се запъне, е като магаре на мост. Не можем да го пробием по никакъв начин.

— Наистина е много твърд — съгласи се Маджо. — Аз още утре мога да пратя да дръпнат Мария (съпругата на Маргина). Но той като нищо ще прежали и нея.

— Дай да вземем гадната курва, бе! — подсети го Бай Миле.

— Жени ли?

— Е, па нали я обича?

— Малко си поизостанал с информацията, Милчо. От доста време има нова любовница, а Жени я кара да правят тройки. Преди време ми обясни, че така искал да се излекува от любовта си към нея. Даже ще му направим услуга, ако я отвлечем.

Бай Миле повдигна рамене с безсилие, аз мълчах и следях разговора, а Маджо отново се отпусна назад. Намести цигарата си в любимото си цигаре и бавно, с наслада засмукваше и изпускаше дима, докато явно обмисляше какво решение да вземе.

— Досега говорихме само глупости — разцепи тишината накрая той. — Все пак това си е синът на Венци и той решава какво да направи. Ако допуснем някоя щуротия и убият момчето му, цял живот няма да ни прости. Ти го чу днес, Милчо — обърна се към дебелака. — Иска да си плати откупа, без значение какъв е. — Знаеш ли, че Венци няма една стотинка? — обърна се към мен Маджо.

— Не знам.

— И аз до днес не знаех — напъха втора цигара в цигарето. Разрева се и ми разказа, че имал в банковата си сметка само 22 хиляди евро. Така че парите за откупа ще му дам аз.

— Да бе, и аз много се учудих — намеси се Бай Миле. — Къде са му парите на Венци?

— Много нашироко живее и ще ти обясня точно къде са му — издуха дима Младен. — Само къщата му струва около 500 хиляди евро. Къщата на любовницата му е около 150–200 хиляди. Купи на жена си и дъщеря си от „Софийски имоти“ през Тошко Добрев апартамент на „Патриарха“ и някакви магазини. Направи и един голям склад на Околовръстното. Той върви добре, но вътре са загробени много пари. Ще му трябва доста време, за да ги избие.

— Аз едно не мога да разбера — продължи да упорства Бай Миле. — Що като няма нищо, е купил на сина си най-новия S1.

— Милчо, ти забрави ли, че тоя S1 струва З лева, бе? Както всичките му коли впрочем. Нали знаеш, че той и досега вкарва коли двойници от Европа.

— Д’еба и дебелака — изпсува по адрес на Венци Бай Миле, сякаш съвсем забрави проблема му. — Откога го моля да ме включи в бизнеса с тия коли, а той ми казва, че не се занимава вече.

— Престани с твоята алчност, Милчо! — скастри го Младен. — Стана късно — погледна часовника си той. — Трябва да се прибираме. Хайде да тръгваме и утре на обяд ще се срещнем тук отново и пак ще го мъдрим. Помисли все пак върху варианта да им занесеш лично 500 хиляди лева.

Успокоих се малко, че Маджо бе забравил въобще за записите сега, а и никак не ми се искаше да му давам обяснения. Кимнах и излязох.

На другия ден Крейзи ми звънна, за да ми предаде, че Маджо е отменил срещата. Потърси ме чак седмица по-късно. Този път се видяхме на стадион „Славия“. Бай Миле отсъстваше.

— Венци снощи е хвърлил откупа от влака, но синът му още не се е прибрал. Как мислиш, дали ще го пуснат?

— Нямам идея.

— Аз мисля, че не — каза примирено той. — Вече ти казах, че ударът е срещу мен. За жалост, момчето ще умре заради това.

— Защо даде парите на Венци, а не се опита да заловиш онези?

— Не мога да му се бъркам. Става въпрос за неговия син. Ако беше за моето дете, знам как да постъпя. Всеки баща преценява сам за себе си. Още повече, Димата така е измислил нещата, че и в двата случая Венци да ме намрази. Не мога да не му призная на това гадно копеле, че е цар на мръсните номера. Не сме се виждали скоро, че да ти разкажа какво точно стана. Пратих Венци да целуне ръка на Маргина. Мислех, че ще го омилостиви. Само че той отговорил, че няма нищо общо с отвличането. Пратих го при Пехливанов — Венци се помолил и там, но и онзи отрекъл да има нещо общо. Аз бях извадил информация, че Бойко Борисов е пратил Цолов, КОС-аджията, при Пехливанов да му каже, че не го интересува колко пари ще вземе за сина на Венци, а просто после иска да залови някой виновен.

— Бойко не ти ли е вече приятел? — изненадах се аз.

— Не — изкриви лицето си в злобна гримаса. — Последния път, като идва у нас, моите хора ме възпряха да не го пребия. Нещо много си е повярвал напоследък… Въпреки това поддържаме някакви контакти заради общия ни бизнес. Но пращам Бай Миле да контактува с него. Въобще не искам да го виждам.

За миг се усети, че ми е казал повече, отколкото трябва, и отново по стар обичай рязко смени темата:

— Виж сега! Дай да се уговорим нещо конкретно. Вдигам офертата за Пехливанов на 300 хиляди евро. Ако успееш, ще си приспадна капарото, което съм ти дал, и ще ти изплатя останалото. Така че всичко е в твои ръце. Действай! Сигурен съм, че ако го отстраним, Маргина и Димата ще спрат да се бунтуват. Но, аз няма никога да им простя… — процеди през зъби той. — А, а щях да забравя… — върна ме той от вратата. — Опаковай записите и ми ги прати тези дни по Сашко!

— Няма проблем! — побързах да се измъкна.