Георги Стоев
Маргина, Бойко и другите (20)

Глава 20

Първата ми задача беше да се добера до някаква информация за смъртта на Стоил и кой стои зад нея. Най-лесно беше да се докопам до Димата, тъй като след убийството на Поли той неколкократно търсеше начин да ме открие, за да ме вербува.

Не се учудвах, приживе Поли обичаше наляво и надясно да обяснява колко са добри неговите килъри. Вероятно е изсипал доста суперлативи по мой адрес и като нищо сигурно ми е прикачил поне няколко убийства. А сега Димата търсеше по най-бързия начин да събере екипи, за да възстановят позициите си с Маргина.

Димата беше доста хитър и опасен, и затова го избягвах. Обичаше да използва хората и след като му свършат работата, ги захвърляше като употребени носни кърпички.

В крайна сметка реших да се обадя на Крейзи и да го разприказвам. Сигурен бях, че щеше да ми даде някаква насока. Докато придружаваше Славчо цял ден по всички офиси из София, постоянно събираше информация за всички. Дори най-дребните и на пръв поглед незначителни подробности, които научаваше, винаги влизаха в употреба.

Разговорът с него този път потръгна трудно. Славчо му бе поставил задача да се свърже с любовницата му Мариета, на която преди година беше купил апартамент в Гърция и тя живееше там със сина си. Той я посещаваше през уикендите, но сега телефоните й бяха изключени цял ден и се бе притеснил.

— Сигурно се ебе някъде! — промърмори Крейзи при поредния неуспешен опит да се свърже. — Мръсна, гадна курва… — излезе извън контрол, което не беше присъщо за него.

— Защо я мразиш толкова бе, Сашко?

— Как да не я мразя. Аз си скъсвам гъза и нямам нищо, а тази пачавра само си отваря краката, и то много рядко, а получава всичко. Нали сме си говорили как стоят нещата с ебането при Славчо… На всичко отгоре шефът й купи нов апартамент на „Джеймс Баучер“. В стария, както ти сам установи, живея аз — намигна ми Крейзи. — Но ако си мислиш, че е безплатно… много се лъжеш. Като сватбен подарък Славчо ми даде пари да й платя наема напред за шест месеца. След като изтекоха, гадната кучка веднага дойде да поиска за още шест. Отидох при Славчо, но той ми каза да се оправям. Можел да помогне да я убеди да плащам месец за месец. Единственият ми кяр от нея е служебната тойота, която карам. И то само защото тя не я хареса и поиска новия КАУ 4… Дано да ти приседне от толкова ебане!… — изпсува в телефонната слушалка Сашко, ядосан, защото отново нямаше връзка. После се обърна към мен с предан поглед: — Кажи с какво мога да помогна шефе?

— Чудя се с какви момчета разполага Димата в последно време? — подхвърлих нехайно аз. Видях недоумяващия поглед на Крейзи и реших да му обясня. — Димата е много амбициозен и подозирам, че той е убил Стоил. Като нищо утре може да посегне на Маджо или на Славчо — подплаших го аз, като му пуснах тази муха.

— аз мога да ти кажа веднага кои момчета използва Димата — с готовност прошепна той.

— Ами казвай де, какво чакаш?

— Фиката — победоносно ме погледна той.

Серафим, или Фиката, както го наричаха всички, беше мой кадър. Навремето го взех от спортното училище, беше още в дванайсети клас. Направих го инкасатор на покермашините, които по това време контролирах. Беше интелигентен и схватлив и имаше голямо желание да се издигне и забогатее. Проблемът му бе, че е много разсеян, постоянно забравяше по нещо от инструкциите ми и правеше големи гафове. На всичко отгоре хлътна по някаква курва, която макар и петнайсетгодишна, имаше зад гърба си цял футболен отбор и все от национали.

Серафим с гордост разказваше, че първият мъж, когото забърсала, бил националът Петър Хубчев, когато била едва на тринайсет. След като Хубчев заминал да играе в Германия, засуканата мацка се утешила в обятията на Илиян Илиев, който по това бреме се подвизаваше в „Левски“. Когато и той си уредил трансфера в Португалия, съкрушената Петя разбрала, че на футболист вяра не може да има, и решила да мине част от най-близките им съотборници и приятели.

Самият аз не разбирах, защо едно невръстно девойче се чувства разочаровано от връзките си, предвид че двамата бяха семейни, но ме учудваше хъса, с който прескачаше от един на друг. Връзката им със Серафим беше много особена. По времето, когато се мотаеше със Серафим, за пореден път бе забила юношеския национал Косьо Мирчев, който иначе играеше в ЦСКА.

Сама признаваше пред Фиката, че е временно с него. Този път смяташе, ако младият проспериращ Мирчев успее да си уреди трансфер в чужбина, да се омъжи за него. Фиката, който й се представяше като известен престъпник, макар че понастоящем бе инкасатор, се явяваше нещо като резервен вариант. „Футболистите често се контузват и се прощават с кариерата си!“ — успокоила го тя. Сега Серафим чакаше звездния си миг и денонощно стискаше палци Мирчев да се контузи.

Някъде около тази история реши, че парите, които му давам, не му стигат и прецени, че е време да действа солово. Изнудил някакъв обирджия на апартаменти в Орландовци, откъдето, между другото, бяха и двамата с Петя. Заплашил го, споменавайки моето име, и като глоба му взел току-що откраднатия телевизор. Точно по това време бях довлякъл Тупана от село и го ползвах като охрана, а Крейзи ми беше шофьор. В стремежа си да се доказват пред мен изпортиха Фиката. Разбира се, това ме подразни малко: все пак Фиката развеждаше Тупана из София, докато свикне с големия град.

А Крейзи, който познавах още от войниклъка, тогава се мотаеше пред Военна болница и уреждаше отпуски с известен травматолог, сега бе дошъл на работа при мен именно с препоръките на Фиката.

Преди няколко месеца Славчо го накарал да пази вратата, докато една от сервитьорките му духала в служебната стаичка. В присъщия си стил Крейзи се заговорил с някакви познати. От дума на дума не се усетил как се е придвижил до другия край на ресторанта и пропуснал жената на Славчо, която нахлула в стаичката и го заварила със свалени гащи в сюблимния момент. Вбесеният Славчо го изхвърлил на мига.

Една вечер изгладнелият до смърт Крейзи се заговорил в едно кафене със съкварталеца си Фиката. Решили да играят партия и да оберат магазин на „Дондуков“. По план Фиката трябвало да хвърли във витрината стара метална кофа, докато Крейзи, който се явяваше каратист, ученик на Бойко Борисов, да обезвреди пазача.

Планът обаче им се провалил и двамата избягали, съпроводени от изстрелите на пазача, в родния Орландовци.

Разказвайки ми този случай, Серафим искаше да изтъкне смелостта на Крейзи. Но за мен си беше най-обикновен психар, а тази му проява съвсем затвърди мнението ми. Въпреки това се смилих и го взех. Беше време, в което безразсъдните хора се ценяха.

След случката с телевизора Фиката изчерпа търпението ми и още повече загуби доверието ми. Накарах Крейзи и Тупана да го затворят в един апартамент и да го пребият. Исках да ги накарам да се почувстват гадно за това, че са го изпортили, и да им стане ясно, че и те не са застраховани от същата участ.

— Жоре, какво става? Защо ме бият? — разкрещя се Фиката, като ме видя да влизам в стаята.

— Използвал си моето име да глобяваш крадци.

— Съжалявам, Жоре! Просто се нуждаех от пари.

— За да ги дадеш на онзи боклук, Петя ли? — бях пламнал от ярост аз.

— Да — виновно сведе глава той. — Можеш ли да ми простиш?

— Само ако я зарежеш. Искам да се стегнеш и да работиш!

— Не мога, Жоре! Обичам я… — проплака Фиката.

— Знаеш, че ти предстои влизане в казарма. Ако я зарежеш, ще ти платя да не влизаш. Но ако продължаваш да упорстваш, ще платя да те пратят на някоя гранична застава — заплаших го аз.

— Тя е любовта на живота ми… — пламенно отговори Фиката, като пропусна знака ми към Крейзи и Тупана да започнат отново боя.

Фиката се търкаляше по земята под безмилостните шутове на другарите си. Почти останал без въздух, шепнеше в транс: „Обичам я! Обичам я!“

Разбрах, че няма да успея да го измъкна от лапите на Петя. Трябваше да го изгоня. По това време в организацията имахме железни правила за изгонените.

— Ще те пусна да си ходиш, ако покажеш как Петя ти прави свирки върху този дезодорант — взех от масата дезодоранта на Тупана и му го подхвърлих. Фиката не се подвоуми. Яростно започна да облизва флакона под смаяните погледи на колегите си.

— Не ми хареса как се справи със задачата — прекъснах го. — Я донеси четката от тоалетната! — подвикнах на Крейзи. — Искам да си забиеш дръжката в гъза — наредих му аз.

— Ама, ако го направя, нали ще ме пуснеш? — започна да се пазари той.

— Ще те пусна.

— Добре, но искам да ми обещаеш.

— Обещавам ти! Започвай, иначе отново ще те наредя да те бият.

Фиката така здраво се надяна на четката, че нямаше нужда да я придържа. През годините често ми се е случвало да присъствам на подобни сцени, когато наказвахме грешници като него. Идеята беше след напускането на организацията да държат езика си зад зъбите. Този тип унижения пред свидетели ги караше да си мълчат, в противен случай това се превръщаше в коз срещу тях. Понякога дори ги заснемахме.

Това с четката ми беше достатъчно, за да го пусна. Взех телефона му и го подарих на Тупана като законна плячка. Оттогава няколко пъти бях срещал Фиката. Работеше в склад за месо, заедно с баща си като транжировач.

— Фиката е обикновен месар бе, Сашко! Откъде го прикачи на Димата?

— Този Серафим ще излезе голям хитрец — погледна ме сериозно Крейзи. — Мисля, че работи там просто за прикритие. Иначе разполагал с много пари, а и ти си го знаеш, не може да си държи езика зад зъбите. Похвалил се е на мои познати, че бачка директно за Димата.

— Я стига си се правил на конспиратор — ядосах се аз. — Кажи ми откъде извади тая конспирация? Кои са ти познатите?

— Кирчо, племенника на Славчо… нали са съученици с Фиката. Славчо го направи управител на хотел „Лилия“ в Златни пясъци. Знам, че Фиката често гостува в хотела, докато Славчо отсъства от страната. Мои хора от персонала ми подхвърлиха, че са се заграждали с курви и кокаин по два-три дни.

Похвалих Крейзи и го отпратих. Това ми беше достатъчно. Знаех как да се оправя бързо с Фиката. Нали все пак аз го вкарах в занаята.