Георги Стоев
Маргина, Бойко и другите (2)

Глава 2

Рано на другата сутрин ми се обади Стуканьов. Искаше спешна среща. Малко ме изненада, знаех, че, за да ме търси така припряно, или Маджо е поискал, или самият той е разбрал нещо, което трябва да ми каже. По принцип избягваше да ме безпокои, ако въпросът не търпеше отлагане. Личните срещи със Стуканьов винаги малко ме притесняваха. Бях убеден, че ако Маджо му бе платил да ме убие, той по-скоро би ми казал. Не можеше да поеме такова бреме. Беше ме поставил на някакъв свой пиедестал и ми се възхищаваше.

Притесняваше ме друго. Много лесно можеха да го заставят да ме потърси за среща и като нищо да ни разстрелят. Затова, още преди да се доизкаже, му отвърнах, че до десет минути ще му се обадя и затворих.

— До колко време можеш да дойдеш във фоайето на хотел „Плиска“? — попитах го, след като набрах номера му.

— Точно това се опитвах да ти кажа, шефе. Че ти трябва да минеш покрай нас, аз съм си в Орландовци.

Обхвана ме смут, но се овладях за секунди и с равен тон му отговорих:

— До половин час съм там!

Една от основните ми грешки бе, че винаги приемах предизвикателствата, дори и да знаех, че могат да ми навредят. Никога не се съмнявах, че мога да се опазя. Не исках да се показвам страхливец, без значение от ситуацията. Това определено не беше присъщо в нашите среди. Винаги при случай нашите се пазеха максимално и до последния момент не казваха къде ще е срещата. Повиках Тупана, за да ме вземе, и се отправихме към Орландовци. По пътя го инструктирах.

— Ще паркираме колата от другата страна на реката, срещу Сашко. Ти ще го вземеш пред входа му, ще го преджобиш и ще го заведеш на ливадата срещу тях.

— Проблем ли има, Жорко? — уплашен ме погледна Тупана.

И той като Сашко се страхуваше и имаше респект към мен. И понеже бе доста време в играта, параноята го тресеше здраво. Усещах, че му тежи фактът, че знае тайните ми, а винаги ми е подръка и мога да го ликвидирам по всяко време.

А тайните ставаха все по-тежки. Макар да Знаеше, че не обичам да проливам кръв, най-лесният вариант да се отърва от него беше да го пратя на някоя от срещите, където ме викат. Така, без да се бръкна, ще го очистят други, а аз щях да имам доказателство, че са искали да ме извъртят.

— Не се притеснявай! — успокоих го, но в смеха ми се усещаше подигравателна нотка. — И да ме чака там някой да ме убие, няма да посегне на теб. Каква файда от това. Само ще ме накарат да се пазя повече — това определено го успокои.

— Няма проблем, Жорка! Ако трябва, ще го съблека и ще го уплаша до смърт. Така ще знам дали не са ни подготвили клопка.

Докато Тупана отиде да проверява Крейзи, прегледах пистолета си. Махнах стоппатроните, които по закон трябваше да са най-отгоре, и заредих с боен.

— Всичко е наред, Жоре! — прекъсна ме Тупана. Бавно и спокойно, с отпуснат до бедрото ми пистолет, доближих полянката, където трябваше да бъдат двамата. Опитах се да си предам небрежен вид, сякаш не ми пука от нищо, и погледът ми беше забит в земята. Гледката ме изненада. Крейзи седеше на ливадата чисто гол, като с две ръце закриваше гениталиите си. Тупана ръмжеше застрашително, надвесен над лицето му.

— Шефе, какво лошо съм направил — проплака Крейзи веднага щом ме зърна.

— Все още нищо, Сашко!… Все още нищо! Просто ти демонстрирам, че не бива и да си помисляш — отпратих с жест Тупана и разреших на Крейзи да се облече. — За какво ме накара да дойда дотук?

— Маджо иска да ти предам нещо. А днес не съм на работа и не карам служебна кола. А и съм останал без пари.

Обяснението ми се видя изключително плоско, но реших да не го притискам излишно. Повече ме интересуваше какво иска Маджо.

— И какво е това нещо?

— Горе е, трябва да ти го донеса.

— Много интересно, сякаш си знаел, че ще те разсъбличаме. Защо си го оставил горе?

— Да се застраховам, шефе! Уча се от теб! Докато се обличаше и разговаряхме, мернах майка му пред входа да разхожда семейния боксер. Оживено въвреше с Тупана, който въпреки вида си на горила умееше да разговаря с хората и аз често го използвах за това.

— Хайде, побързай да ми донесеш това нещо! — отпратих го грубо, но той се бе вторачил в разговарящата двойка. Очевидно му бе неприятно, че майка му говореше с Тупана.

Наблюдавах го внимателно как се спря при тях и се опита да се включи в разговора им. Но майка му, която освен че беше луда, бе и властна по характер, набързо го отпрати.

— Ето, това трябваше да ти дам — задъхан ми подаде Крейзи малко четвъртито устройство с формата на фонокарта. — Младен каза, че с него трябва да запишеш Пехливанов и Женята. Искал да ги чуе.

— Ти знаеш ли как се работи с него?

— Ами не, Маджо ми показа само как се пуска — посочи ми едно копче той. — Можело да записва до четири часа.

— А после как мога да прослушам записа?

— Ти… май никак не можеш да го прослушаш, шефе! — извинително ме погледна Крейзи.

— Я му го върни тогава на Младен и му кажи, че като ми няма доверие, да хване друг да записва.

На Крейзи това май му дойде в повече. Трепереше като лист. Не стига, че Тупана му взе тока, ами сега трябваше да предаде подобно послание на Младен.

— Добре, ще го взема — успокоих го аз — А с Младен ще се разбера, като се видим.

В това време Тупана се приближи, което ме ядоса — все пак трябваше да стои и да чака знак. Той показа още с първите си думи, че не престъпва заповедите ми току-така, а си има причина.

— Честито, Сашко! — ухили се той. — Ти си бил младоженец, бе?

Крейзи отново се стегна.

— Ами то май трябва да почерпя, ама не знам дали моментът е подходящ…

— Кога се ожени бе, Сашко? — разхилих се аз.

— Ами миналата седмица.

— Е, не мога да повярвам, ти дори не си ми казал, че и гадже имаш.

— Не искам да те занимавам с моите проблеми. Нали знам, че ти беше напрегнато, докато се оправиш с Поли.

— Разказвай де, каква е — знаехме с Тупана, че Крейзи имаше страшен проблем с жените. Беше адски притеснителен, а на всичко отгоре майка му искаше да знае за всяка негова връзка. Като капак на всичко бе акушерка и момичетата трябваше първо да минат на преглед при нея. Затова Крейзи рядко хващаше гадже и от години поддържаше извратена връзка със своя братовчедка. А тя на два пъти прави аборти от него.

— Много свестно момиче — гордо се изпъна Крейзи. — Започна като сервитьорка в „Олимп“. На мен и през ум не ми минаваше, че ще ми върже. Знам, че съм грозник, а и по-готините ги забърсва Славчо. Но тя една вечер ми поиска телефона и като се започнаха едни есемеси… Майка ми беше против, но Славчо дойде и я убеди. Обеща да ни кумува. Май това наклони везните — подсмихна се той. — А и той пое цялата сватба в „Олимп“. В последния момент майка ми не дойде. Но пък пристигна Маджо.

— Майка ти защо не дойде?

— Каза, че тази, след като е с осем години по-млада и хубава, няма начин да не е гадна курва, но и Маджо ме разочарова… даде ми само 1000 марки в пликче.

Тук Тупана не си сдържа нервите:

— Та ти колко искаш да ти даде бе, боклук такъв? 1000 марки малко ли са ти? Не стига, че те е уважил лично…

— Ами не знам… — замисли се дълбоко Крейзи и извъртя смешно глава на една страна. — Струва ми се, че през изминалата година… и аз помогнах доста на нашата скромна фирмичка…

— Има време и за теб, Сашко — изгаврих се аз, — след още десетина години, ако бъдеш все така верен, може да ти купят някое апартаментче.

Прибрах демонстративно пистолета в кобура си. Махнах му повелително и бавно и тежко, както бях дошъл, се отправихме към колата, но този път Тупана бе зад гърба ми.

Вече прехвърлях няколко комбинации в главата си. Крейзи определено беше важна брънка във веригата. От него изтичаше винаги много информация, трябваше да го контролирам внимателно. Досега смятах, че беше под властта на майка си, но твърде вероятно бе сега тя да бъде заменена от съпругата му. А и влиянието на Славчо не беше малко. Все пак му бе станал кум и като нищо скоро Крейзи можеше да излезе от контрола ми.

— Майката на Сашко как така ти каза, че се е оженил? — подпитах Тупана.

— Тя сама го изтърси, каза ми: „Този глупак, сина ми, се ожени за някаква курвичка и вече не се грижи за мен!“

Отново потънах в размисли. Тази нейна реплика ме наведе на мисълта, че Крейзи едва ли живее с жена си в дома на майка му. Сега вече навързах защо ме повика на среща пред тях. И защо при всичкото му уважение не ме бе поканил на сватбата си. Явно бе стигнал до извода, че трябва да се откопчи от моето влияние. Показваше ми, че всичко е постарому, но не искаше да имам допир с жена му. Конспирацията му беше доста плитка, стигаше дотам да направи опит да ме заблуди, че все още живее в Орландовци.

— Я отбий някъде! — наредих на Тупана. — аз ще хвана такси, а ти се върни. Предполагам, че Крейзи още слуша тирадата на майка си. Едва ли ще се измъкне толкова бързо от нея. Искам да го следиш до вечерта. Не ме интересува дали е с Маджо, Славчо и когото и да е било там. Искам да знам къде ще се прибере да спи.

— Има ли смисъл да си губя времето, Жорко? Мога да го пребия и всичко ще си изпее. Или да попитам направо майка му. Тя и без това искаше да й намеря някакво лекарство за кучето. Сигурен съм, че бързо ще ми каже.

— Няма смисъл от тези глупости. Искам да му покажем професионализъм, за да не ми пробутва друг път номерата си.

Тупана се появи късно вечерта у нас. Усмивката му стигаше до ушите.

— Готово, Жорко! — гордо приседна срещу мен.

— Е, и къде е?

— В апартамента на любовницата на Славчо… в Мусагеница.

— Сигурен ли си? Да не би да е отишъл да носи нещо на Мариета?

— Напълно, Жоре! Даже имам и един друг подарък за теб. Кара чисто нова тойота. А жена му има старо, но лачено голфче двойка.

— И как разбра?

— Знаеш, че не обичам да се изтъквам, Жоре! — направи се на скромен той. — Всичко стана съвсем случайно. Като пристигна с тойотата пред блока, го видях да говори по телефона. От входа излезе чернокосо момиче и паркира с голфа зад неговата. Явно той се притеснява, че може да му я дръпнат. Целуваха се около десетина минути пред входа, а аз ги изчаках да се качат с асансьора. Проверих на кой етаж е спрял и затова съм убеден, че е апартаментът на Мариета.

Излязох на балкона. Не исках Тупана да чуе разговора ми с Крейзи. Беше цяло изкуство да умееш да манипулираш хората. Занаят, който нямах намерение да предавам на никого.

Както очаквах, Крейзи вдигна още при първото позвъняване. Макар и женен, той си оставаше войникът, който по всяко време на денонощието служеше на мен, Славчо и Маджо.

— Слушам, шефе! На човека ли трябва да се обадя?

— Не, не… — много мило провлачих гласа си. — Просто ми е гадно, че днес така постъпихме с теб. Чувствам нужда да ти се извиня. Ще мина през вас, и без това съм в движение.

— Ама няма проблем, аз не ти се сърдя… Като имаме време, ще се видим, че сега съм гушнал жената.

— Не се безпокой, Крейзи — натъртих аз — Няма нужда да пътуваш до Орландовци. На пет минути съм от Мусагеница. Ще те чакам пред черното голфче на жена ти.

Крейзи за момент изчезна от линията, след което избухна във фалшив смях.

— Голям професионалист си, шефе — разхили се той, макар гласът му да трепереше. — Трябваше ти само половин ден да ме откриеш. Наистина те признавам!

— Стига си се подмазвал! Слез долу! Ще мина да ти кажа две приказки.

Крейзи обикаляше нервно пред голфчето. Отпратих Тупана на съседния тротоар и започнах, без много да се церемоня.

— Чуй ме сега, Сашко! Знаеш, че за разлика от Славчо винаги съм откровен. Това, че ти е намерил жена и че ти е станал кум…

— Ама не ми е намирал той — прекъсна ме Крейзи. — Тя просто бачкаше в ресторанта…

— А ти замислял ли си се, че може Славчо да я е подковал да те свали. Колко му е да омае някаква ученичка, като й каже, че ти си перспективен и той винаги ще й помага. А от време на време може да разпалва и семейния огън.

— Защо му е да го прави? — сгърчи се отчаян Крейзи.

— За да има с какво да те държи завинаги. Нима си забравил, че преди години по същия начин кумува и на колегата ти Коце, който също уж случайно се ожени за сервитьорка от „Олимп“.

— Евала, шефе! — прегърна ме Крейзи. — Ти наистина ми мислиш доброто… На жените не бива да се вярва! А най-малко пък на Славчо Жената.

— Мислех, че така те е завъртял, че си забравил стария му орландовски прякор — подхвърлих аз усмихнат, но бях сигурен, че едва ли щеше да забрави моя жест тази вечер.

Можех да се прибера спокойно. Бях посял семената на съмнение у Крейзи и смятах, че ще ми е верен. Най-малкото до мига, в който Славчо позволи на жена му да му роди дете.