Георги Стоев
Маргина, Бойко и другите (18)

Глава 18

Накарах Тупана да завърти колата през Студентски град, когато тръгнахме от комплекс „Макси“, за да се уверим, че нямаме опашка.

Имах нужда да се разходя, да си избистря ума и да анализирам какво да правя оттук нататък. Не ми се обикаляше надалеч, а най-близкото място бе Ловният парк до Зоологическата градина. За миг осъзнах, че изборът ми не е случаен. Така щях да си напомням, че „те“ все още ми дишат във врата.

За пръв път след близо десет години в организацията се замислих дали не трябва да я напусна. Поне за малко.

Докато търсех изход, получих есемес от Пехливанов, който ме канеше след час в кафе-сладкарницата на парк-хотел „Москва“. Усмихнах се на себе си. За кратко време станах най-каненият мъж на срещи. Но и той ми даваше само час време за среща. Една от основните причини, поради която исках да си почина от всичко, поне за малко, бе липсата на доверие и всеобщата параноя, която завладяваше всички.

Тупана се настани в сепарето при охранителите на Пехливанов, а ние с него на малка масичка в ъгъла, отдалечена от прозорците и с лице към вратата.

— Много мислих през последните дни, Жорка — със сядането започна да ме успива Пехливанов. — Ние сме заедно вече толкова години и изведнъж се оказа, че си нямаме доверие за някаква си тръба… която всъщност на мен изобщо не ми и трябва. Сигурно си чул, че от около месец се събрахме да бачкаме със Златан (имаше предвид Златко Баретата). Женята ни предложи. Иначе със Златан сме били само на „здравей-здрасти“. Може би сега неволята ни събра… И двамата сме отхвърлени отвсякъде и сме като самостоятелни бойни единици. А сам човек е за никъде! Златан се пробва да влезе в наркотиците. Докара Митко Малкия от Казанлък, с който, знаеш, че са стара партия, и се сдушил с Косьо Самоковеца. Откакто дойде НДСВ на власт, далаверата на Косьо на митниците приключи. И сега този идиот иска да хване улицата. Използвал е Златан като маша. Пратили бригадите му да изчистят дилърите на Мето от улиците. Косьо явно е забравил, че Жоро Илиев все още му е шеф. Повикал ги да ги сдобри с Мето и им предложил да си делят улицата. Мето е дипломатичен мъж, а Косьо винаги се е насирал от Жоро. Веднага приели. Съгласили се и да изхвърлят Златан. Жоро открай време не го понася. Сега, като се събрахме със Златан заедно, директно се срещнах с Мето. Казах му незабавно да изплатят обезщетение на Златан за свършената черна работа. Той сам го оцени на 50 хиляди долара. Мето прие. Златко си взе парите и сега е доволен, че съм му помогнал. Точно около този случай се замислих дали да не си върна дрогата, която по право ми се полага. Лично аз нямам намерение да се занимавам. Знаеш, че открай време мразя тези неща. Но поне ще дам възможност на Женята и Златко да се изхранват. Повиках отново Мето на среща. Директно му заявих, че си искам това, което навремето му отстъпих. Той се сви като мишка, каквато впрочем си е. Увери ме, че няма нищо против. Седмица по-късно онова леке Косьо ми прати Демби, който сигурно не си забравил, че ние подарихме на Мето — погледна ме Пехливанов, — да ни съобщи, че Косьо не бил съгласен да дели с нас улицата.

— Демби какво общо има с Косьо? — най-накрая се включих след тирадата му.

— Нали го знаеш, че си е лека жена, търси силните мъже на деня. Усетил е, че Косьо е по-стабилен от Мето, и веднага е преминал към него… Т’ва е накратко, приятелю… — сръбна от кафето си Пехливанов. — Затова ще дам гранатомета на Златан и Женята. Косьо наскоро си купи като моя джип, само че по-новия модел и накичен с повече екстри. Иначе като бронировка са едно към едно. Тъкмо ще видя дали се возя в надеждна кола, или пък какво ще остане от мен, ако ме удари гранатомет — разсмя се кисело той. - Предлагам ти да хвърлиш тръбата през оградата на Женята. Само ми кажи кога ще идваш, за да предупредя охраната да не те застреля.

— Защо трябва да го прехвърлям през оградата? — леко го подведох аз. — И без това Женята не ме е канил на гости в новата си къща. Ако и ти се съгласиш да ме изчакаш вътре, направо ще го донеса.

В погледа му мярнах победоносен блясък.

— Ама разбира се, Жорка! Нямаш проблем, знам, че искаш да съм ти гарант… С удоволствие ще те изчакам.

Изимитирах колебание.

— Вземи го и него — посочи ми с очи Тупана. — Ще чака вътре при охраната, докато ние с теб и Женята може да пием по едно уиски. Смешно е да се притесняваш, приятелю! Златан, с който сме заедно от няма и месец, идва всеки ден на гости.

— Разбира се, че ще дойда — успокоих го аз. — Само ми кажи точен ден и час.

— Ами, в неделя удобно ли ти е? — изстреля думите си той, без да се замисля дори.

Трудно се овладях. В един и същи ден двете най-силни групировки ми предлагаха да ме убият по едно и също време, по един и същи начин, за едно и също нещо. При това и от двете страни настояваха да споделя последните си мигове с Тупана. Поне можех да избирам кой да ме убие.

Женята почти нямаше празно, докато коронният номер на Бай Миле бе да се провали. „Дали да не заложа на Милчо? — вътрешно се подсмихнах на собствения си избор. — Но дори и да се провалеше, ме очакваше другата среща!“

След като уверих Пехливанов, че ще отида, отново потърсих утеха в гората. Този път близо до парк-хотела. Докато се разхождахме из алеите, разказах всичко на Тупана. Той едва не припадна от страх. След около час вече имах готов план. Закарахме всички коли, които използвахме, на Горубляне да се продават. Щях тайно да пратя да ми докарат нови от Германия. Прибрах телефоните на Тупана и този на жена му. Страхувах се да не сложат новите карти, които им бях купил. Още същата вечер прибрах четирима бивши бригадири като охрана.

Категорично бях решил да се откажа завинаги от организацията и този начин на живот, и да започна на чисто.