Димчо Дебелянов
Тъмна, мрачна нощ неприветна

Тъмна, мрачна нощ неприветна

сякаш навеки е мъртъв светът,

стъпки в мъртвило мрат безответно,

свършва се тъмен самотния път.

Ти си пред мене и вечно те следя,

вечно след тебе аз мир не узнах —

ден ли ми носиш на славна победа,

край ли безбрежен на ужас и страх

Нови ли светове мен ще откриеш —

друг жребий ли — светли зари…

В тъмен пустош ли мене ще зариеш,

с тръне окичила мойта глава?

Сенки безмълвни по друма —

        в тъмата

гаснат искрите — гробно студени.

Дух на съмнение пълни душата,

сянка безмълвна — бездна пред мене.

Тъмна, мрачна нощ неприветна,

сякаш навеки е мъртъв светът.

Стъпки в мъртвило мрат безответно

свършва се в мрака самотния път.