Димчо Дебелянов
Тъй, както и моята младост

Как силно те любя, самичка ти виждаш,

ти чувстваш моята слабост.

Обичам те ази, защото приличаш

тъй много на моята младост.

Прибулена с нежна и тиха тъга,

таяща и скърби, и радост

и пълна с мечтателна нега исвян

тъй, както и моята младост.

Кат древна весталка в антична Елада —

величествена в своята старост,

ти си тъй горда и с чиста душа

тъй, както и моята младост.

И днес пак ти шепна с надежди огрен,

че любя те, моя единствена радост,

а ти отминаваш безшумно край мен

тъй, както и моята младост.