Димчо Дебелянов
Пробуждане

Събуждам се и гледам — стръмен път

далеч пред мен извива в мрачините,

зад мен мъгли — печално там стърчат

на моя срутен храм развалините —

душата ми облъхва леден страх,

— защо живея, и защо живях.

Събуждам се и слушам — звук след звук

от химни погребални се раздават,

далеч се нейде слага тежък чук,

мечтите ми погинали сковават,

изникнали в душевни дълбини

в безсънни нощи и през сънни дни.

Събуждам се и плача аз от жал

зарад несрети минали и бъдни,

че туй кое съм страстно бленувал,

не се сбъдна и няма да се сбъдне —

чев тъмен облак слънцето се скри,

преди душа ми с лъч да озари.