Димчо Дебелянов
На

От теб научих, татко наш, че трябва

от всяка земна скръб да се оставя,

да се тревожа „колкото за хляба“ —

и пред виното сметки да не правя.

 

От теб научих, татко, че загазя

до шия, който дири вред кредити,

и че най-после в брачна примка влазя

и най-изпечения пред жените.

 

Но научи ме, татко наш, що тряба —

за да се срещаме с глада по-рядко,

да не намирам силна всяка баба

и лъчезарно умна всяка патка!