Димчо Дебелянов
Зито

Четирибуквено, двусложно,

резливо, тънко като шиш,

мълвяно, кряскано тревожно

ти вред в ушите ми звучиш.

 

Как гордо въздуха разтресе

ти, щом напуснахме Бургас,

и „Нилос“ плавно ни понесе

към въжделената Елас!

 

Когато бунта на червата

смути тревожно моя дух,

пак теб — спасително в бедата,

над морските вълни аз чух.

 

На Дарданелите заспали

смутихме с теб покоя лек,

и пак от теб скалите бяли

стозвучен пратиха ни ек.

 

Край Лесбос, с чаша във ръката,

сред рой ухилени глави,

аз видех Дафнис в далнината

на Хлоя „Зито“ да мълви.

 

В Пирея слисахме тълпите,

но не със своя бесен вик —

а с туй, че викахме те, Зито,

на чисто елински език.

 

… И ако ти със нас не беше

в Атина, Зито, Господ знай,

какъв ли неочакван щеше

приемът ни да вземе край.

 

Защото кой ли с жарки чувства

без теб би нейде реч държал

за древногръцките изкуства

и всебалкански идеал?

 

И кой без тебе, Зито свято,

би видел славния Партенон,

би смукал в „Сплендид“ рацинато

и спал безплатно в „Аполон“?

 

Нима без теб не бих се вглеждал

в две черни хубави очи,

в ума си стихове нареждал,

пиян от винните лучи?

 

Та кой би спомнил за Сократа,

та кой би губил своя глас,

ако в скръбта на веселбата

не беше ти навред при нас?

 

Ех, Зито, Зито, дума сладка,

ех, Зито, пълно с благодат,

отде-наде ти в толкоз кратко

вековний враг превърна в брат?

 

Коя бе таз вълшебна сила,

що вля в теб светлий елексир,

та триста Ганьовци опила,

им даде толкоз келепир?

 

Че ето на, и тук, в София,

пак ти душите осени,

да спомнят чудната магия

на чудните атински дни!

 

И може би таз нощ честито

мнозина морни, като спят,

в съня си тих дочуват „Зито!“

и чаши шумно да звънтят.

 

А утре не един ще дири

пак някой „Сплендид“ — земен рай,

че Ганьо харно туй намира —

на чужда сметка да гуляй.

 

Уви, напразно! Ще догаря

той, за „гуляйчец“ настървен,

и безутешно ще повтаря:

„Не е Великден всеки ден!“

 

Четирибуквено, двусложно —

символ на десет златни дни,

ту миловидно, ту тревожно

о, Зито, Зито, престани!