Аркадий Стругацки, Борис Стругацки
Вълните усмиряват вятъра (12)

Седми документ

Производствено обединение „Ембриомеханика“

Директорат

Земя. Антарктически регион, Еребус

А 18/03 62

Код 0/Т: КЦ 946239

Връзка: СКЦ-76

От генералния директор Адолф-Анна Бюргермайер С-283. 7 май 99 година

До „Комкон-2“, Урал-Север, ИП

Връзка: СРЗ-23

За началника на отдел „Извънредни произшествия“ Максим Камерер

Съдържание: отговор на Вашето запитване от 6 май 99 година

 

Драги Камерер!

Относно интересуващите Ви свойства на съвременните ембриофори мога да Ви съобщя следното:

1. Общата маса, от която се обособяват биомеханизмите, е до 200 кг. Максималното им количество е 8 броя. Максималните размери на единичен екземпляр можете да определите по програмата 102 АСТА (;, P, PØ, K), където M е масата на изходния материал; P — плътността на изходния материал; PØ — плътността на околната среда; K — броят на обособените механизми. Съотношението се постига с висока точност при температура от 200 до 400° K и налягане от 0 до 200 CE.

2. Времето за развитието на ембриофорите не е характерна величина, тя зависи от множество параметри, които напълно се контролират от експериментатора. Впрочем при най-бързодействуващите ембриофори има долна граница на времето за развитие, която възлиза на около 1 мин.

3. Периодът на съществуване на досега известните биомеханизми зависи от тяхната индивидуална маса. Критичната маса на биомеханизма възлиза на M₀ = 12 кг. Биомеханизмите, чиято маса M е по-малка от M₀, теоретично могат да живеят безкрайно дълго време. Периодът на съществуване на биомеханизмите с по-голяма маса намалява с нарастването на излишъка от маса по експоненциална крива, така че периодът на съществуване на най-масивните екземпляри (около 100 кг) не може да бъде по-голям от няколко секунди.

4. Отдавна се занимаваме със задачата да създадем ембриофори, които напълно се разсейват в пространството, но за съжаление все още сме твърде далеч от желания резултат. Дори по най-съвършената технология засега сме безсилни да създадем външна обвивка, която изцяло да се включва в цикъла на развитие.

5. Микроскопичните биомеханизми изобщо са много подвижни (до 1000 собствени размера в минута). Що се отнася до опитните образци, то рекордът досега, принадлежи на модела КС-3 „Скокливко“, който може при съответното стимулиране да развива целенасочена скорост до 5 м/с.

6. Със стопроцентова увереност може да се твърди, че всеки от досега създадените биомеханизми реагира остро и еднозначно (отрицателно) на естественото биополе. Това е заложено в генетичната структура на всеки биомеханизъм — и не от етични съображения, както мнозина предполагат, а защото всяко естествено биополе с интензивност над 0,63 ГД (биополето на малко коте) създава непреодолими смущения в сигналната верига на биомеханизма.

7. Относно енергийния баланс: развитието от ембриофори на биомеханизми с параметрите, посочени във Вашето запитване, несъмнено би трябвало да доведе до бурно отделяне на енергия (взрив), ако изобщо описаната от Вас случка е възможна. Обаче, както следва от всичко гореизложено, при сегашното равнище на научните и технологичните възможности тази случка изглежда напълно фантастична.

С уважение,

Генерален директор Бюргермайер

(Край на седмия документ)