Димчо Дебелянов
Ти смътно се мяркаш…

Ти смътно се мяркаш

из морната памет,

кат бродница сънна

в бездънна гора —

аз тръпна след тебе

и тръпно ме мамят

в мъглите вечерни

две черни пера.

 

След сетната среща

да срещна забрава,

подемах се, падах

и страдах навред.

Нощта ме разлюби,

денят отминава,

ни радост донесъл,

ни весел привет.

 

И ето, погребал

в тъга непобедна

надежди и младост

в безрадостен склеп —

аз гасна, аз гасна

с утеха последна —

на спомена в здрача

и плача за теб.