Димчо Дебелянов
В тъмницата

О, неволя — да крееш

на неволите раб,

да възпламеняваш и тлееш —

ту всесилен, ту слаб.

 

Тук обжегнат от зноя,

там помръзнал в студа,

надломяван от своя

и от чужда вражда.

 

Да тъгуваш по скрити,

неизгрели слънца,

сам понесъл тъгите

на мильони сърца.

 

Като воин в тъмница

да не можеш — пленен,

да развържеш десница

в гняв безумно-свещен.