Димчо Дебелянов
Разяжда гърдите ми кървава рана…

Разяжда гърдите ми кървава рана,

отпущат се в немощ ръце…

А в целия свят ти едничка остана

най-скъпа за мойто сърце…

 

Дойди, успокой ме, дойди — утеши ме,

нерадостен път ме сломи;

сияние дневно е твоето име,

а моето — нощни тъми…

 

Живота бездушен ме люто измами,

крилата ми светли скова

и с клетви и вопли сред пропастни ями

наведох аз горда глава.

 

А някога слънчевий блясък обичах,

сънувах победни борби

и в страстно безумье се страстно увличах

сред екнали бойни тръби.

 

Но рано сподвиха ме скърби без име,

нерадостен път ме сломи;

дойди — успокой ме, дойди — утеши ме,

ден дай ми в среднощни тъми.

 

Че зее в гърдите ми кървава рана,

отпущат се в немощ ръце,

а в целия свят ти едничка остана

най-скъпа за мойто сърце.