Метаданни
Данни
- Серия
- Речен свят
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Емануел Икономов, 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Статия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция
- sir_Ivanhoe(2008)
- Сканиране и разпознаване
- NomaD(2008)
Издание:
Филип Хосе Фармър. В телата си разпръснати върнете се
Първи роман от епоса за Речния свят
Американска, I издание
Преводач: Владимир Зарков
Редактор: Васил Райков
Библиотечно оформление: Пламен Аврамов
Рисунка на първа корица: Антонина Бабукчиева
Портрет на писателя: Камо
Компютърна подготовка: ЕГИ
Коректор: Марина Благоева
Формат: 56×84/16. Печатни коли: 18
Издателство „Аргус“, София, 1994
Печат: ДФ „Балкан прес“, София, 1994
ISBN 954-570-008-4
Съдържание:
Бленуван рай, заслужен ад или нещо съвсем друго — предговор от Васил Райков
В телата си разпръснати върнете се
Малка история на Речния свят — статия от Филип Хосе Фармър
История
- —Добавяне
Първото произведение от сериала за Речния свят написах в действителност още през 1952 г. Това беше роман, дълъг 150 000 думи[1], с първоначално заглавие „В дълг заради плътта“. Направих го за един месец, за да мога да го предам в срок за участие в международен конкурс за фентъзи и научна фантастика. И той спечели награда, но поради обстоятелства, на които не искам да се спирам тук, не беше публикуван и получих само част от полагащото ми се възнаграждение. Най-напред повествованието не бе замислено като сериал; ръкописът представляваше завършена книга, в която се разкрива загадката на Речния свят. След като печалният развой на събитията около конкурса приключи, запазих правата си върху произведението. Но по онова време беше много трудно да се намери пазар за доста дълъг научнофантастичен роман от някой, който е продал само няколко къси разказа на списанията. Така че прибрах ръкописа в един сандък и в продължение на десетина години сякаш бях забравил за него.
През 1964 г. го извадих, издухах праха от него и му промених заглавието на „В дълг заради Реката“. Изпратих го на неколцина издатели, един от които ми го върна по простата причина, че бил „приключенска“ история. А това съвсем не беше така. Другото странно нещо е, че същият този критичен издател вече бе публикувал романа ми „Зелената одисея“, който е много по-„приключенско“ произведение от „В дълг заради Реката“.
По това време Фред Пол беше главен редактор на списание „Гелъкси“ и съпътстващата го научнофантастична периодика. Пратих му ръкописа и той ми го върна с някои критични коментари, особено важни за възприемането на творбата. Според него основният замисъл бил толкова обширен, че надали би могъл да се побере дори в такъв дълъг роман. Затова предложи да напиша серия от повести за неговото списание, които, ако пожелая, после бих могъл да издам под формата на книга. Дотогава бях разсъждавал вече достатъчно много върху Речния свят, за да разбера, че колегата е прав. Космосът на произведението, в който голяма част от жителите на една цяла планета, обитавали я между 1 000 000 години пр.н.е. и началото на двайсет и първи век, са възкресени да живеят по бреговете на река, дълга десет или може би двайсет милиона километра, беше твърде огромен, за да бъде представен само в един том. И в него имаше прекалено много образи, които желаех да опиша.
Така че направих „Денят на големия вик“ — повест, която се появи през 1965 г. в януарския брой на списанието на Пол „Уърлдс ъф Томороу“. От написването на първоначалния текст бяха изминали тринайсет години. В него събитията стартираха двайсет години след деня, в който 25 милиарда души от различни времена и места на Земята са били възкресени по някакъв тайнствен, но основан на научни постижения начин. „Денят на големия вик“ започваше още преди всеобщото възкръсване, когато героят — сър Ричард Франсис Бъртън — случайно (или не съвсем случайно?) се събужда, макар и за малко, в камерата за предвъзкресяване.
По-късно повестта „Денят на големия вик“ бе малко разширена и включена като текст на първа до осемнайсета глава на романа „В телата си разпръснати върнете се“ (1971).
Продължението на повестта, което се появи в същото списание през март 1966 г. под заглавието „Експресът на самоубийствата“, също бе допълнено, за да се превърне в деветнайсета до трийсета глава на „В телата си разпръснати…“.
Когато прочетете четвъртата част на сагата за Речния свят „Магическиятлабиринт“, загадките, залегнали в първите три книги, ще бъдат разрешени, така че сериалът ще завършва с ясен край. Петият и шестият том са посветени на теми, сюжети и герои, за които не съм имал място да пиша в първите четири романа. Първите четири книги наричам „основно течение“ на сериала, докато повествованията в петата и шестата са „странично течение“ или „притоци“.