Димчо Дебелянов
Златна пепел

Поведох те низ пътища потайни

на своя храм към скривания вход —

убих девствеността на свойте тайни

и поверих ти целий си живот.

 

И казах: — Похищавай плод след плод,

за тебе брани, никому незнайни —

на скръбна нощ под глъхналия свод,

на утрото в усмивките безкрайни.

 

Ела, презри мъждения и дим —

на първий жар отдай се до забрава,

и нека тъмен страх не те смути,

 

защото ние няма да скърбим!

— Знай, златна пепел винаги остава,

кога сред огън младост отлети.