Димчо Дебелянов
Лъч

Обичам те кат първи лъч — росата,

роса на мойте злачни широти! —

Кат ястреб смел, изгубен в небесата,

душата ми към твоя свят лети.

 

Желая те кат ручей лих — покоя,

покой да влееш в бурите ми ти.

И търся те и в тъмний мраз, и в зноя,

и в бездни, и в призвездни висоти.