Димчо Дебелянов
В тъги родени…

В тъги родени, тъжни мрат

и упования, и вяра —

о, дни, де свършва наший път,

де тъй в безумна изпревара?

 

В душа ми пламък не оста,

над бездна пак стоя надвесен,

а как бе дивна пролетта,

как светла — пролетната песен!

 

В душа ми споменът ридай

о, плач на ангелите пленни,

а как бе дивен китний май

с потока негов бистропенни!

 

В тъги родени, тъжно мрат

и упования, и вяра —

о, дни, де свършва ваший път,

де тъй в безумна изпревара?