Димчо Дебелянов
Пристъпяш сред бисерно-златни лучи…

Пристъпяш сред бисерно-златни лучи;

властително взорът ти девствен сияе;

в гласа ти надеждата свята звучи

и люляк в дъха ти ухае.

 

Мъглите път правят на твоя възход,

смирено потайват се вихрени бури,

и пълни със радости, смях и живот,

усмихват се ведри лазури.

 

О, пролет-вълшебница, пролет-мечта,

едничък аз срещам те пак безучастно,

през есени плачущи, зими, лета,

притискан от скърби всевластно.

 

Съмнения тъмни в душа ми горят,

топя се от спомени горки сподавен

и чезна, самотен сред празника свят

от твойта усмивка забравен!…