Димчо Дебелянов
Аз ще го запазя — първото писмо…

Аз ще го запазя — първото писмо,

що за тебе писах — китка от лъчи,

преди ощ сърце ми есен да смрази!

Аз ще го запазя — всеки ден и час

ще го препрочитам с горестни сълзи.

 

Аз ще ги напиша — първите слова,

що ми ти продума, с огнено перо

връз сърцето страдно — пуст безмълвен храм —

и в живота мрачен — непрогледна нощ —

само те щат дивно да сияят там.

 

Аз ще я погреба — първата мечта,

зарад теб родена в мълчалива нощ!

Аз ще я погреба в сладка самота

във незнайно кътче и връз нейни гроб

ще посея тъжни есенни цветя!…