Сергей Лукяненко
Императори на илюзиите (66)

6

Някога Грей се бе вбесявал от статуса на Горра. Планетата, на която фамилията се бе настанила почти официално, му изглеждаше като заплюване в лицето на властта и закона — в неговото лице. Но той вече трикратно беше „пречиствал“ Империята от мафията и тя три пъти се беше възраждала отново. Както разкъсаният на десет ендориански пясъчен паяк се превръщаше в десет паяка, така и фамилията се разцепваше на планетарни банди и групировки след ударите на СИБ. Минаваше време и отново се появяваше обединяващ център. Грей неведнъж си бе задавал въпроса защо е толкова трудно да се предпази Империята от разпадане и е невъзможно да се раздроби злото?

Сега Грей вече не воюваше с пясъчни паяци. Фамилията си въртеше бизнеса — този, който бе на границата на закона и онзи, който прекрачваше тази граница. Наркотици, които не влизаха в разрешения от лекарите списък, порнографски бизнес с участието на малолетни и чужди раси, поръчкови убийства и съмнителни атракции от типа на „Сам вкъщи с убиец“. Понякога фамилията нямаше нищо против да се занимава и с легални дейности, като препродаване на планети, търгуване с оръжия за масово унищожение и промишлен шпионаж.

Но тя си знаеше… научила се бе да си знае мястото. В неин интерес беше световете в Империята да са стабилни — за да не пресеква потокът от търсачи на забранени удоволствия. Заинтересована беше не от изтребваща всичко и всички гражданска война, а от тихата надпревара във въоръжаването. Докато скованата от имперските закони СИБ с години се опитваше да доведе на власт умерените политици на Инцедиос, фамилията потуши една гражданска война за два месеца. Жестоко и ефективно: чрез серия от терористични актове и мощно наливане на пари, вече започнали да носят печалба.

Тук, на Горра, беше главата на паяка. На императора му се налагаше да общува с Майката на фамилията веднъж месечно, а понякога и по-често. И все пак, когато Грей стъпи на стълбичката на совалката, той за пореден път почувства горчивина при вида на застаряващата жена до лорд-канцлера на Горра.

По дяволите… да се смени планетарен управник бе значително по-лесно.

Той прие цветята — терански и тукашен ендемичен вид — от дотичалите при него момиченца. Доста хубавички и напомнящи му за Лара — тук явно възнамеряваха да зарадват императора.

— Би трябвало да сте на училище — изрече сухо Грей, насочвайки се към лорд-канцлера.

Едва по средата на пътя император Грей осъзна, че е забравил за една малка подробност.

Забравил беше да се преклони ничком.

Сред гробна тишина Грей се приближи до лорд-канцлера, чието лице изразяваше цяла гама от чувства — от страх до недоумение.

— Реших да променя ритуала — каза императорът. Чувстваше се безкрайно, немислимо стар. Ходещо знаме.

— Как сте със здравето, императоре? — попита Майката на фамилията. С известно усилие Грей си спомни нейното име и произхода й. Лика Сейкър от Втората планета на Шедар. Както и Кей Дач, който се бе опитал да го убие…

Това нямаше значение… Не, напротив, беше доста удобно…

— Благодаря — Грей се обърна към лорд-канцлера. — Нека да приключим с фалшивите церемонии, а? Всеки момент ще пристигне Ван Къртис, можете да организирате тържествено посрещане за него. А вас, Сейкър, ще ви помоля да дойдете при мен след два часа. Имате ли официален статус на Горра?

— Аз съм министър на културата — съобщи Майката на фамилията.

— Чудесно. Значи можете да се подписвате.

 

 

Къртис Ван Къртис прояви към тържественото посрещане не по-голям интерес от императора. Когато кортежът преминаваше през планинската клисура, покрай знаменитите псевдокристални друзи, едно от шестте чудеса на Галактиката, той дори не обърна глава.

Никога от времето на Смутната война насам Къртис Ван Къртис не се бе страхувал толкова много.

Резиденцията на лорд-канцлера, получила сега статус на временен дворец на императора, се намираше в центъра на столицата. Огледални фасети, прегънати под остри ъгли — формата на резиденцията се бе превърнала в символ на Горра.

Къртис беше готов за дълго чакане — нещо традиционно при срещите му с императора. Когато му съобщиха, че Грей ще го приеме незабавно, страхът му само се усили. Крачейки по анфиладата на залите, където едната стена задължително беше стъклена, Къртис опипваше с език малката капсула, закрепена за венеца му. Единствената отрова, която бактериите-симбионти не бяха в състояние да разградят, последна вратичка, която си бе оставил за подобни случаи, тъй като така и не успя да усвои техниката „джен“. Това пътуване на границата между живота и смъртта и насилието върху собствените му тяло и разум — задължителни условия при тренировките, — се бяха оказали неприемливи за него.

Императорът не беше сам. Пред него бе застанал в стойка мирно холограмен фантом — изображение на едър мъж в униформата на клинч-командор. Фантомът блещукаше, от време на време губейки яркостта си, движенията му бяха накъсани — връзката беше на голямо разстояние и се излъчваше от зле приспособена за церемонията военна апаратура.

— Хвани го жив — уморено каза императорът. — И… — той погледна косо Къртис — онези двамата — също. Непременно живи. Това е заповед. После се свържи с двореца.

Клинч-командорът кимна:

— Да, мой императоре. Корабите на ескадрата ще продължат да претърсват Космоса. Но шансовете са много малки. Мен ме намериха по чудо. Престъпниците или са загинали, или са прибрани от друг кораб.

— Какво предлагаш?

— Ще взема един от крайцерите и десантен транспорт и ще тръгна за Граал. Те бяха потеглили натам, императоре.

Грей беззвучно прехапа устни:

— Да. Тръгвай, Шегал. И помни — живи!

Изображението на клинч-командора изчезна. С вяло махане на ръката Грей предложи на Къртис да седне. Самият той се отпусна в креслото, разположено до прозрачната стена. Може би беше случайно, но сега Къртис не виждаше лицето му.

— Какво ви свързва с Граал, Къртис?

Господарят на „аТан“ докосна с език дребната капсула. Това сякаш му даде смелост.

— Там е източникът на моята сила, Грей.

— А именно?

— Бог.

Императорът мълча много дълго. После заговори, а в гласа му се долавяше любопитство.

— Значи всичко казано от Кей на разпитите е истина? Ти си получил достъп до божествени възможности… И си построил „Линията на бляновете“, за да унищожиш Империята?

— Да.

— А Дач се е опитал да ме убие, само за да те усмири?

— Да.

— Кой тогава е престъпникът и кой е бил съгласен да загине за Империята?

— Не знам, мой императоре. Но Дач е просто убиец. Маниак.

— Има много места по света, Къртис, където трябва да има убийци… А ти не изглеждаш смутен или объркан.

— Знаех какво ще ме питате. Знаех, че всичко ви е известно.

— Интересно… Аха, онези, които успяха да се измъкнат от миноносеца на Лемак… вечна му памет. Изглежда тайната не се пази толкова строго в „аТан“?

— Мой императоре, никой не е гледал паметта им. Те бяха много възбудени и бъбриви. Само ми предадоха разказите им.

— Така. Оправдан… по даденото обвинение. — Грей сухо се разсмя. — Позволено ли ще бъде на императора да попита верния си слуга защо твоят син предложи помощта си на Лемак?

— По мой съвет — за да унищожи Кей, — Къртис вече бе преминал прага на страха, оставаше само потискаща празнина. — Дач не трябваше да разкаже истината.

— И така, ти си виновен в заговор против Империята.

— Да.

— Станал си смел, Къртис. На какво се дължи това?

— Нямам какво повече да губя, Грей. — Къртис с усилие откъсна поглед от тъмния силует и погледна над него в бялата облачна пелена. — „Линията на бляновете“ не предизвика интерес. Моите аналитици смятат, че това не е временно явление, а устойчиво обществено отношение.

— Бляновете са път само в една посока, Къртис.

— Да. Всички познават преминали аТан, всички вярват в безсмъртието. „Линията на бляновете“ е за онези, които не вярват в нищо. От Империята си отива само боклукът. Ти победи.

— Нима?

— Ти победи — повтори Къртис. — Само едно те моля, кажи откъде си дошъл? Какъв беше светът, където ти получи своята „Линия на бляновете“?

— Правиш същата грешка като Дач. Не съм получавал никаква „Линия на бляновете“.

— Твоят произход е неизвестен и аз знам, че документите…

— Роден съм на Ендория. Да, гибелта на семейството ми при нападението на алкарисианите е лъжа. Родителите ми бяха наркомани, застреляли са ги при опит за грабеж. Влязох във флота под чуждо име. А после… императорът не може да има такива родители.

Грей направи пауза.

— Излязох от мръсотията, Къртис. Но това си беше наша мръсотия.

Къртис беше онемял.

— Няма за какво да те лъжа — тихо изрече императорът. — Знаеш ли, бихме могли да станем приятели, ако нещата се бяха стекли по друг начин. Но аз притежавах властта, а ти безсмъртието и глупавата вяра, че аз, победителят в предишното състезание, съм твой неуязвим конкурент.

— Императоре, но кой тогава…

— Не знам, Къртис. И никога няма да научим това. Той би могъл да е изживял живота си и да е умрял, а може и сега да вкусва плодовете от своя аТан. Не знам. Би могъл да стане император, ако го искаше. Но вероятно всеки си има различни блянове.

— Императоре…

— Ти си виновен за заговора. Твоят син е помогнал за бягството на престъпниците, единият от които също ти е син. Не са ли твърде много неприятностите, причинени от рода Къртис? Толкова си приличате един с друг.

— Нямам син — каза Къртис.

— Добро начало. Продължавай. Какво струва дребното престъпление в сравнение с измяната?

— Теранският парламент одобри молбата ми за отказване от роднинска връзка. Не продължих аТана на Артур. Той оживя на Граал, търсете го там, императоре. — Къртис облиза пресъхналите си устни. — Аз… аз съм ви верен, императоре.

— Ти все пак си просто страхливец — в гласа на Грей се долови отвращение. — А ако реша да го подложа на многократна смърт?

— Ще бъде възкресен толкова пъти, колкото е необходимо.

Император Грей скри лице в дланите си. Произнесе приглушено:

— Знаеш ли, Кей Дач ми направи добра услуга. Психопречупването му беше неуспешно — и той като теб вярваше, че съм пришълец от друга реалност. Но затова пък разбрах колко стар съм и от колко отдавна се въртя в кръг. Няма да е зле и ти да си попромиеш мозъка, Къртис.

— Както пожелае императорът.

— Ако не беше поведението на Артур, щях да реша, че страхът ти е генетичен. Добре. Ти си ми нужен, Къртис.

Господарят на живота и смъртта беше в много по-голяма степен учуден, отколкото зарадван.

— Променям завещанието си, Къртис. Предстои ти да бъдеш свидетел — един от тримата необходими.

Къртис кимна, само в очите му остана недоизказан въпрос.

— А после си тръгвай — каза Грей. — Ти си безсмъртието. Не знам дали е добро или лошо, но няма да ти търся заместник.