Сергей Лукяненко
Императори на илюзиите (53)

3

Психопречупването не отмина Грей, без да остави следи.

Нещо неуловимо се размести в съзнанието, съществуващо вече една трета от хилядолетието.

Той не се срещна повече с Къртис. Реши, че е безсмислено. Докато Шегал не се върнеше с Артур, готов да заеме мястото на баща си, позицията на императора щеше да бъде губеща.

Реши и да не излиза с обръщение пред Империята по повод речта на Къртис, превърнала се в новина номер едно. Остави говорителя си да се тормози с пресата.

След като крайцерът стартира към Горра — планета, задължителна за Преклонението Ничком — Грей вяло прегледа военно-оперативния бюлетин и остана да седи, вперил поглед в стената.

Животът наистина беше сива пустиня. Но, както се оказваше, в този факт нямаше нищо трагично.

Когато патриархът на Единната воля се обърна с молба за видеоаудиенция, Грей не даде веднага разрешение за връзка. Не защото възнамеряваше да унижава събеседника си с чакане, като в случаите с Къртис. Просто не виждаше повод за разговор. Но патриархът настояваше, без да прекъсва разточителния дори за възможностите на църквата пряк канал и Грей се предаде.

Изображението определено беше с ниско качество — зърнести повърхности, прекалено ярки и еднообразни цветове. Дори обемът изглеждаше неправдоподобен.

— Императоре — патриархът седеше зад ниска масичка с малка димяща чаша на нея, — безкрайно се радвам, че покушението е било неуспешно.

— Благодаря, Ваше Светейшество — Грей се опита да открие предишното любопитство, което неизменно присъстваше при срещите му с патриарха, но не успя.

— Простете за качеството на изображението… — патриархът дори не си и помисли да се изправи. — Но църквата е длъжна да дава пример със своята скромност и пестеливост.

— Дори на императора?

— Всички са равни пред Единната воля, Грей. Какво струват разкошът на вашия дворец или красотата на нашите храмове пред Сътворилия света? Какво значат излишните цветове на изображението пред нашия дар да общуваме и да се разбираме?

Грей кимна:

— Така е, Ваше Светейшество. Но понякога точно тщеславието ни помага да се разбираме. Да забравим за разстоянията.

— Ние винаги сме далеч един от друг, Грей. Ти говориш за илюзии. Както виното ни дава илюзия за радост, а сексът — илюзия за близост.

— Добре, Ваше Светейшество. На какво дължа радостта да ви видя? — Грей извърна поглед от прекалено ярките цветове на изображението.

— „Линията на бляновете“, императоре.

— Уви, аз узнах истината за нея едновременно със своите поданици.

— Не ви упреквам. Единственото, което би искала църквата, е да узнае как ще постъпи императорът.

— А вие как ще постъпите, Ваше Светейшество? Къртис обещава да направи хората равни на Бога. Това не ви ли тревожи?

Фигурата в черен плащ поклати глава:

— Не, Грей.

— Защо?

— Не бих искал да отговарям.

— А аз се надявам да чуя отговора.

Патриархът поднесе чашата към устните си. За пореден път Грей се опита да зърне поне част от лицето му. Безуспешно.

— Вярвате ли, императоре?

— Да.

— В отплатата за праведността и за греховете, във вечния живот и висшия разум?

— Да.

— Хилядолетия наред хората са вярвали, че нито една тяхна постъпка няма да остане скрита от Бога. Че праведниците ги очаква награда, а грешниците — сурово наказание. Че има рай и ад. Вярвали са — и са вършели грехове. Защо?

— Хората са слаби.

— Кой би могъл да знае това по-добре от мен, императоре? Но защо човек е готов да замени вечното блаженство срещу минута удоволствие?

— Раят е далеч, Ваше Светейшество. Неговите цветя и благодат са илюзия в сравнение със света около нас.

— Та така, Къртис обещава на хората рай.

Грей помълча и каза:

— Пред отделенията на „аТан“ има тълпи от хора.

— А вие се вгледайте в лицата им, императоре.

Патриархът отново посегна към чашката си.

— Не знам какво мога да предприема — тихо каза Грей. — Къртис е неуязвим и държи на своето. Ако получа възможност да му влияя, „Линията на бляновете“ ще бъде унищожена.

— Само не бързайте, императоре. Благодаря ви за разговора и очаквам завръщането ви на Тера.

Изображението изчезна. Грей остана сам, както винаги.

— Вгледайте се в лицата им — прошепна. — Всички те искат да бъдат императори, Ваше Светейшество… — той се усмихна на пустотата, най-добрият в света събеседник. — Императори на илюзиите.