Сергей Лукяненко
Императори на илюзиите (4)

4

Вячеслав Шегал, клинч-командорът на спецгрупа „Щит“, стоеше в контролната арка. Не се препоръчваше да се движи, докато детекторите сканираха тялото му. Всички охранителни системи в двореца на императора бяха леко параноични.

— Достъпът е разрешен — произнесе почти разочаровано автоматът, когато и последният сензор се прибра в арката. — Режим на придвижване — жълт, свободен. Време за пребиваване — не повече от осем часа.

Показателите бяха доста добри. Времето, за което се разрешаваше престоят в двореца, бе най-сигурната индикация за социалния статус. Не всеки от планетарните владетели можеше да разчита на „жълт, свободен“ и осем часа.

Но Шегал беше свикнал със своето положение.

Формално той едва сега се бе озовал в онази зона на Тера, където преставаше да действа планетарното право и влизаше в сила волята на императора. Грей никога не се бе стремил към абсолютна власт, прекрасно разбирайки, че така само ще си спечели нови врагове. А безбройните привилегии, които беше дал на планетата, бяха направили управлението му безконтролно и непоклатимо. Стотиците планети на Империята притежаваха стотици закони и традиции, почти несвързани от общи морални норми. Свободата на миграцията позволяваше на всеки с пари да си избере начин на живот по свой вкус.

Но единствено Грей, императорът и живият символ на човешката цивилизация, имаше право да избира произволни закони във всеки конкретен случай. Той се подчиняваше на най-удобните за него правила на отделните планети. А ако такива правила нямаше, действаше по законите на анархичните светове.

Вячеслав вървеше из парковата зона на двореца, покрай горичка от ендориански дървета с бели, подобни на платна листа, трептящи от вятъра. Повикването му не беше спешно и императорът не си беше направил труда да посочи място за аудиенцията. Обичайна практика, с която се припомняше на придворните какъв е статусът им.

Клинч-командорът Вячеслав Шегал имаше достатъчно опит с издирването на императора. Той свърна по алея с тисови дървета, павирана с метални плочки — парчета от броните на чужди кораби, участвали в сражения против хората. Погледна към разположената над ревящ планински поток флагова тераса, където се издигаха пилоните със знамената на колониите. Височината, на която бе вдигнато знамето, показваше степента на симпатия на императора към политиката на планетарното правителство. Когато знамето започнеше да мете земята, армията можеше спокойно да се готви за омиротворителна мисия. Императорът обичаше лично да вдига флаговете, но сега терасата беше полупразна. Само покрай трицветното знаме на Инцедиос, развяващо се до самата земя, стоеше възрастен човек в безупречен смокинг. Вячеслав реши да не прекъсва с въпроси тъжните размишления на посланика.

За половин час премина през няколко комуникатора, разхвърляни из парка, изпи чаша сок в бар, посещаван от императора един-два пъти годишно, и провери два павилиона, разположени на открито. Търсенето започна да го вбесява, още повече, че всеки момент можеше да дойде някой учтив лейтенант от вътрешната охрана и да му съобщи, че императорът през цялото време го е чакал в залата за аудиенции.

Едно е, когато Грей праща насам-натам из двореца придворните безделници, съвсем друго — да търсиш самия него под изгарящото юлско слънце.

В края на краищата той откри императора на морския бряг — единствената част от територията на двореца, която беше разположена не във Флорида, а на кубинското крайбрежие. Сякаш полемизирайки с Къртис Ван Къртис, Грей почти не използваше в двореца си локални хиперпреходи.

За морето бе направено изключение.

Вячеслав премина през слабото сияние на тунелното хиперполе и се озова на плажа. Зад гърба му, леко докосвани от минаващия през прохода въздух, се люлееха кестени — цъфтящи през цялата година, както се харесваше на императора. Отпред, върху белия пясък, се виждаха две човешки фигури. В двореца си Грей не признаваше охрана. Което щеше да е доста смело, стига той да не беше безсмъртен.

Затъвайки в пясъка до глезените с високите си ботуши, Шегал тръгна към владетеля на Империята.

Грей беше гол. През последните години не се беше грижил за фигурата си и сега изглеждаше достатъчно отблъскващо. Дебел мъж с неравномерен загар, наближаващ петдесетте, започнал да оплешивява, с къс кичур брада, накъдрен по ендорианската мода. До него се печеше голо момиче на дванайсет години. За подобни забавления по законите на Тера императорът го заплашваше немалка присъда — неговата малолетна любовница би успяла да порасне по време на излежаването й.

Но Грей очевидно използваше морала на Култхос за конкретния случай.

— Пристигнах, господарю мой — обади се Вячеслав, навеждайки глава.

Императорът отвори едното си око и измърмори нещо неразбираемо. Момичето се обърна по корем. Шегал продължаваше да стои мирно.

— Можеш да се съблечеш и да починеш — произнесе Грей по-високо.

— С ваше разрешение ще постоя.

— Не ти ли е горещо, командор?

— Не, господарю мой.

Грей приседна с пъшкане. Почеса косматия си корем. Погледна Вячеслав насмешливо, но добродушно.

— Харесва ли ти моята малка приятелка?

— Важното е да харесва на вас — отвърна Вячеслав, гледайки само в лицето на императора. Очите на Грей бяха меки, грижливи… лъжовни.

— Стига, Слав. Ти си с мен почти сто години, нали? Винаги ми е харесвала твоята независимост.

— Благодаря.

— Престани! Алиса, иди да се изкъпеш.

Момичето послушно се изправи и се затича към морето. Грей я съпроводи с почти бащински поглед.

— Младост… колко е приятно да си млад. Наистина млад. Между другото, страхотно момиче. Увлича се от чуждопланетната зоология, мечтае да стане екзобиолог. Нещо смешно ли казах, Вячеслав?

Шегал поклати глава. Върху лицето му не беше трепнал нито един мускул, но Грей умееше да усеща настроението на събеседниците си.

— Добре, нека да бъде твоята воля… Защо дойде?

— Подчиних се на вашата воля.

— Да, наистина. Доволен съм от операцията на Меклон.

Шегал отново наведе глава. Момичето се плискаше близо до брега. При самия хоризонт, вероятно извън зоната на двореца, потрепваше бялата точка на корабно платно.

— Искам да повиша статуса ти, Вячеслав. Какво ще кажеш за чин адмирал и длъжност началник щаб по силовите акции?

Клинч-командорът обмисля думите си няколко секунди. После предпазливо изрече:

— Всяка ваша заповед ще бъде изпълнена, господарю мой. Но аз съм оперативен работник.

— И?!

— Щабните стени ме потискат.

— Така и предполагах, Вячеслав — Грей отново се просна върху пясъка. Това би могло да бъде и краят на аудиенцията, но той продължи: — Ако не греша, за трети път отказваш повишение.

Момичето излезе от водата и предпазливо тръгна към тях. Вячеслав едва забележимо поклати глава. Тя спря и легна встрани. Шегал реши, че момичето явно не е глупаво. Запита се дали да не отскочи някой път до Култхос.

— Слав, ти си най-добрият оперативен работник на Империята. На теб дължим договора с булратитата, разпадането на оста Клакон-Мршан, разобличаването на Дарлок, а сега и аферата с Меклон, за която те ще се усетят след десет години. Няма да кажа, че спасяваш Империята, но без теб щеше да ми е много по-трудно.

За подобни думи всеки друг от приближените на Грей би отдал на императора живота си и би прибавил собствените си жена и дъщеря. Ала Шегал се задоволи само със стандартните фрази на благодарност. Грей игнорира този факт.

— Досещам се какви са мотивите ти, Слав. Ти не си млад, имаш зад гърба си двайсетина аТана, платени от хазната. Намираш спасение от скуката в схватките, превъплъщенията и интригите. Нали?

— Да, господарю мой.

— Какво пък, весели се. Харесва ми твоят стил. Искаш ли да си починеш след Меклон?

— Не съм уморен. — Вячеслав внезапно осъзна, че Грей се готви да му възложи нова задача. Странно, обикновено той го въвеждаше в галактическите игри през интервал от една-две години. Като любимо и безотказно оръжие, за което не всеки враг е достоен.

— Къртис Ван Къртис — изрече Грей, сякаш прочел мислите му.

Шегал чакаше.

— Нали си в течение, че „аТан“ осъществява строителна дейност на всички планети? Филиалите се разширяват.

— Жителите на Империята забогатяват, потребителите на аТан стават все повече и повече.

— И Къртис очаква, че ще се увеличат двукратно?

Грей му даде почти минута за размисъл.

— Е?

— Рязко понижаване на цените?

— Защо? И какви разтърсващи събития очакват Империята след това?

— Във властта ви е да попитате Къртис директно…

— Отношенията ни с Къртис са по-сложни, отколкото предполагаш, Слав. Не мога просто да хвана и да разпитам господаря на „аТан“, „повелителя на живота и смъртта“, „най-стария човек в Галактиката“ — в гласа на Грей изведнъж се промъкна раздразнение. — А знаеш ли, че съм по-стар от Къртис с половин век? Но жителите наричат него — него! — най-стария човек!

— Вероятно защото вас вече не е прието да ви смятат за човек — спокойно каза Шегал.

Грей изгледа пронизващо клинч-командора за секунда. После поклати глава:

— Благодаря, Вячеслав. Сега вече приличаш на себе си. Нужна ми е информация за Къртис. Защо му е да разширява филиалите на компанията? Заради аТан ли е? До какво може да доведе всичко това?

— Пълномощия?

— Използвай групата „Щит“ и всякакви изследователски структури както намериш за добре. Личните ти пълномощия са неограничени.

— Срок?

— Месец. Не искам да се връщам от Преклонението ничком, без да съм си изяснил плановете на Къртис. Така че по-добре не се бави.

Клинч-командорът Вячеслав Шегал излезе от локалния хиперпреход със странно изражение на лицето. Срещу него, по алеята с кестените, идваше посланикът на Инцедиос — нещастен и решителен едновременно.

— Не ви съветвам — пророни Шегал.

Отчаяният устрем на посланика моментално угасна.

— След двайсет минути — посъветва го Вячеслав. — Ще бъде мек, доколкото е възможно.