Робърт Лъдлъм, Гейл Линдс
Факторът на Хадес (15)

Глава 14

17 октомври, петък, 9:30 ч.

Белия дом, Вашингтон, окръг Колумбия

 

Президентът Самюел Адамс Кастила бе прекарал в Овалния кабинет три години и вече започваше кампанията за преизбирането си. Беше студена, сива утрин и той се бе надявал да отскочи до хотел Мейфлауър, за да присъства на обилната закуска по случай учредяването на поредния благотворителен фонд, но се наложи да го отложи. В Белият дом постъпиха тревожни съобщения и се наложи да свика Съвета за национална безопасност.

Раздразнен и разтревожен, той стоеше до тежката борова маса, която използваше като бюро в Овалния кабинет. Отправи се към коженото си кресло до камината, където се бяха събрали останалите. Както винаги, Овалният кабинет отразяваше личния вкус на президента. Бяха изхвърлени всички северняшки, морски и европейски мотиви. Кастила бе донесъл мебелировката от югозападната си губернаторска резиденция в Санта Фе, а един архитект от Албукерк бе съчетал червено-жълтите навахски драперии с жълт килим. За пръв път кабинетът бе просмукан с националните американски традиции.

— Така, Си Ен Ен съобщава за шест смъртни случая от вируса досега. Кажете ми колко сериозно е действителното положение и пред какво сме изправени.

Седящите около скромна дървена масичка за кафе мъже и жени бяха мрачни. Началникът на армейската медицинска служба генерал Джеси Окснард, настанен до секретаря но здравеопазването и социалните грижи, отговори пръв.

— През последната седмица сме регистрирали петнадесет жертви на непознатия вирус. Имам предвид тук, в Съединените щати. Съвсем наскоро разбрахме, за още шест случая. Така, че ситуацията изглежда не съвсем безнадежна.

Главата на президентската администрация Чарлз Орей добави:

— Съдейки по пристигналите съобщения, в другите страни са заболели десет или дванадесет хиляди души. Няколко хиляди от тях са починали.

— Не мисля, че ситуацията изисква вземането на каквито и да било извънредни мерки от наша страна, — отбеляза председателят на Обединеният комитет на началник щабовете адмирал Стивън Броуз. Той стоеше до камината под огромния пейзаж, на който бяха изобразени Скалистите планини.

— Този вирус може да се разпространи бързо като пожар, — възрази секретаря на Комитета на здравеопазването Нанси Петрели. — Лично аз съм на мнение, че не трябва да чакаме докато в Центъра за контрол на заболяванията или във форт Детрик се изработят някакви противидействия на вируса. Трябва да привлечем към сътрудничество частният сектор, да се свържем с всички медицински и фармацевтични корпорации и да поискаме съвет и помощ. — Тя погледна президента с мрачно изражение. — Ситуацията от тук на сетне само ще се влошава, сър. Това е повече от сигурно.

Останалите присъстващи започнаха да възразяват, но президентът им даде знак да замълчат.

— Какво ни е известно към този момент за вируса? Някакви детайли, подробности?

Главният доктор се намръщи.

— Съдейки по изводите, направени в Детрик, с този тип вирус се сблъскваме за първи път. Все още не знаем как се разпространява. Той е извънредно опасен, дори трима от работещите с него специалисти се заразиха и умряха. В останалите шест случая, смъртността достигна петдесет процента.

— Трима от шест — това е много — мрачно отбеляза президента. — Казахте, че във форт Детрик сме загубили три учени. Кои са те?

— На първо място, командващият центъра, бригаден генерал Калвин Кайлбургер.

— Боже мили! — Президентът тъжно поклати глава. — Та аз го помня. Говорих с него скоро след като постъпи на тази длъжност. Това е истинска трагедия.

Адмирал Броуз се съгласи с печално кимване с глава.

— За мен това беше сигнал за започване на решителни действия. След първите четири смъртни случая, издадох заповед за засекретяване на тези разследвания. Причината за това е, че моят заместник, генерал Каспар ми докладва, че с проблема се опитват да се заемат някакви любители. Започнали са да разпитват, където не трябва и могат само да направят ситуацията по-лоша от момента. Не ми се иска в страната да настъпи паника. — Направи пауза, сякаш за да подчертае значимостта на току-що казаното и всички дружно закимаха разбиращо с глави, дори и президента.

Генералът видно помръкна.

— За съжаление, в домовете на генерал Кайлбургер и неговата секретарка е била повикана полицията, която всъщност е открила жертвите. При аутопсиите в болницата се изяснило, че са починали от същият вирус от който вече била починала една сътрудничка на ААМИИЗИБ. В резултат, нещата са станали известни на средствата за масова информация. От днес, цялата си информация медиите ще получават изключително и само през Пентагона. В общи линии това е всичко.

— Това е правилно решение, — отбеляза Нанси Петрели. — Но има и един учен от форт Детрик, който мистериозно е изчезнал и това ме безпокои.

— Как така „изчезнал“? Знаете ли защо?

— Не сър, — отговори Джеси Окснард. — но обстоятелствата са доста подозрителни.

— Той изчезна малко преди да стане известна смъртта на генерал Кайлбургер и неговата секретарка, — обясни председателят на Обединеният комитет на началник щабовете. — Изпратихме след него армията, ФБР и местната полиция. Те ще го намерят и доведат.

Президента кимна.

— Ясно, действията са напълно разумни, но аз съм съгласен и с Нанси. Нека да видим с какво може да ни помогне частният сектор. Дръжте ме в течение на ситуацията. Смъртоносен вирус, за който никой нищо не знае — това ме плаши. Трябва да се справим със ситуацията. И за това в голяма степен разчитам на вас.