Димчо Дебелянов
Светъл спомен

Светлий спомен за теб е кат книга любима —

денонощно пред мен е разтворена тя…

Аз съм вечно в лъчи, аз съм вечно в цветя,

сляп за тъмната нощ и злокобната зима.

 

Всеки ред буди в мен непознати мечти,

на безбройни слънца грей ме трепетът златен,

ти се носиш над мен като лъх ароматен

и сърцето ти в блян до сърце ми трепти.

 

И живеем в страни, чийто мир не смущава

ни суетна мълва, ни гнетяща печал;

любовта ни е чист, непомътен кристал

и със звездни венци вечността ни венчава.

 

Там летим и цъфтим сред цветята — цветя;

окрилени души нивга страх не обзима…

Светлий спомен за теб е кат книга любима,

— денонощно пред мен е разтворена тя…