Димчо Дебелянов
Усмихнати вълни

Усмихнати вълни край цветни брегове —

с протяжно-сладък звън настъпя златний ден

— из тайни далнини глас нежен ме зове…

— Що значи този сън, тъй странно замъглен?

 

Не си ли това, море на мойте дни,

утихнало в нощта след бурний свой кипеж,

и с пламенни слова към светли бъднини,

възлюбена мечта, не ти ли ме зовеш?

 

Нима ще бликне пак в гърди предишна мощ,

ще вдигнат ли чела цветя на пролетта,

отхранени сред мрак, повехнали сред нощ,

под ледните крила на скръб и самота?

 

Да вярвам ли?…Вълни край цветни брегове,

с протяжно-сладък звън настъпя златний ден.

Из тайни далнини глас нежен ме зове…

— Що значи този сън, тъй странно замъглен?