Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 4гласа)

Информация

Набиране
Силвия Гогова
Източник
Словото

История

  1. —Добавяне (от Словото)

Аз знам, че когато се нявга пробуди

душата ми, пътница морна заспала,

часът на великата горест ще бъде

по радост завинаги вече умряла.

 

Аз знам, че в очите й ужас предсмъртен

ще пламне и горко тогаз ще трепери —

ще види кристалния извор размътен,

в руини чертога свой тя ще намери.

 

Цветята увехнали прах ще покрива

и бурен навред вместо рози ще никне.

Напразно тогава сълзи ще пролива —

безмълвие, мрак ще се неи откликне.

 

Аз знам и самин във самотност живея,

че страх от шума в тишината ме куди —

душата си в сладостна дрямка люлея;

дано се тя никога веч не пробуди!

Край
Читателите на „Аз знам, че когато се нявга пробуди…“ са прочели и: