Димчо Дебелянов
Пролетни дни

В зори зефири светли прилетяват

на тънки пеперудени крила

и с жизнен сок и сили напояват

заглъхнали долини и поля.

 

В предчувствия за радост непозната

пред златна рожба в светла бъднина

бдят в сочните прегръдки на земята

покълналите вече семена.

 

А минзухари край потоци чисти

във сладострастна дрямка се топят

и в чашите им янтарно-златисти

предутренни моления кипят.

 

И щом издъхне пламенна зорница,

от изток, празнично заруменен,

на лучезарна росна колесница

пониса се на път чаровний ден.

 

Нетленна младост в погледа му свети,

от устните му блика аромат,

а ранни утринни мъгли, обзети

от страх пред възхода му се топят.

 

И тръгват в упоение лъчите

да търсят нецелунати листа,

и пълни бездните и висините

потокът свеж на жизнерадостта.